Отгледах сина си сама. Съпругът ми замина за чужбина, когато детето ни беше на 5 години и повече не се върна. Думите не стигат да опиша колко трудно ми беше. Но успях. За щастие, синът ми е самостоятелен и отговорен от малък.

Когато той ми съобщи, че ще се жени, бях много щастлива. Запознах се с неговата избраница, приех я много топло. Знам, че синът ми е голям мъж, не се меся в решенията му.

Ако обича тази жена, нямам друг избор, освен да я приема.

Ани каза, че иска голяма сватба, с много гости, скъпа рокля, лимузина и меден месец. Но синът ми каза, че няма пари за такава сватба и не иска да тегли заем да храни за 1 ден хора, които не познава. Ани се разстрои.

В крайна сметка решиха да се съберем в ресторант само с близки приятели и да отпразнуваме щастливото събитие.

Апартаментът ми е едностаен. Преместих се в кухнята, започнах да спя на дивана и дадох стаята на младоженците. Дори си купих телевизор, за да мога да го гледам в кухнята. Живяхме заедно 1 година.

Преди няколко месеца отпразнувах 60-тия си рожден ден. Поканих приятелки и сестра ми.

Реших да сложа масата в хола, но снаха ми не позволи. Тя каза, че това е тяхна стая и аз нямам право да влизам там, камо ли да водя гости. Получи се голям скандал, но последната дума беше моя. На рождения ми ден Ани беше мрачна и ядосана. Тя дори не направи салата. Свърших цялата работа сама.

Когато една от приятелките ми попита какви са плановете на младите, снаха ми просто ме засрами. В присъствието на всички заяви, че дори не мисли за деца.

Каза, че не получава никаква помощ от мен, че не съм позволила да направят голяма сватба.

Накратко, на следващия ден казах на сина ми, че няма да живеят повече с мен. Дадох им една седмица да освободят апартамента ми.

Синът ми прие думите ми много спокойно. Понякога спи в дома ми и започна да говори за развод. Ани ми е ядосана, не е идвала от онзи ден.

Пише на всичките ни познати колко съм зла, че съм ги изгонила от вкъщи и искам да ги разделя.

Ами преценете сами кой е прав и кой крив.