Връщайки се от работа, съпругът ми първо си измиваше ръцете и отиваше при бебето.

„Мама трябва да си почине“ – казваше той, докато ставаше през нощта да сменя памперса. Той търпеливо хранеше синът ни и внимателно го преместваше в креватчето.

По това време се влюбих в съпруга си за втори път.

„Мама има нужда от почивка“ – казваше той, докато извеждаше едногодишния ни син на вечерна разходка, давайки ми възможност да прекарам време на спокойствие.

„Мама трябва да си почине” – казваше и проверяваше уроците, обяснявайки задачите на сина ни.

„Мама трябва да се отпусне”, прошепна на сина ни, когато се върна от бала.

Чувайки тези думи, изпитвах необяснима нежност, която изпълваше душата ми.

Сълзи от щастие се търкулваха от очите ми, когато чувах думите, които бяха станали толкова ценни за мен.

Започнах да обичам съпруга си още повече, когато думата майка се промени на баба.

„Баба трябва да си почине“ – казваше той, докато люлееше внучето си.

Той вече не е сред нас, но докато съм жива в съзнанието ми ще звучат думите му: “Мама има нужда от почивка.”