НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Внучка ми няма къде да живее, но няма да я пусна в...

Внучка ми няма къде да живее, но няма да я пусна в празния ми апартамент

0
Скоро ще стана прабаба, но не съм длъжна с нищо на внучката

Майка ми ме научи да разчитам само на себе си. Затова, винаги съм живяла с мисълта, че всичко в този живот зависи само от мен. На 65 години съм, последните десет от които живея в Италия. Имах късмета да си намеря добра работа и да се установя.

А апартаментът ми стои празен. Умишлено не го дадох под наем, за да не се занимавам с ремонти след това, а да мога спокойно да посрещна старините си.

Обещах си, че до 70-годишна възраст ще се върна у дома. През цялото това време спестявах пари, за да мога да се пенсионирам и да не си отказвам нищо.

Оказа се, че внучка ми няма къде да живее. Тя ме моли да я пусна в моя апартамент.

Не мога да кажа, че глезя семейството си. Но за всеки празник пращам по 100 евро. Затова смятам, че съвестта ми е чиста. И защо изобщо трябва да мисля за материалното благополучие на моята дъщеря или внучка?

За щастие, дъщеря ми също се справя добре. Съпругът й печели добре, има собствен апартамент. Като цяло дъщерята не се оплаква. Живеят спокойно, всяка година ходят на море.

Внучка ми се ожени наскоро. Тя още няма дори 25. Когато бях на нейната възраст, бракът беше последното нещо, за което мислех. Завърши университет и чака бебе.

Скоро ще стана прабаба, кой би си помислил! Тя се омъжи, без да мисли за бъдещето си. Надяваше се, че ще живее с майка си и баща си. Те няма да изгонят собствената си дъщеря от дома си.

Дъщеря ми се обажда почти всеки ден и се оплаква от този човек. Няма да могат да живеят под един покри и да се разбират. Постоянно се карат, после се помиряват, после пак се карат. Това е нездравословна атмосфера. Затова внучка ми иска да й разреша да живее в моя апартамент, докато аз самата се върна от Италия. Но аз не искам да го правя.

Първо, знам как ще свърши това. Тя ще роди, ще се настани в моя апартамент, ще свикне. Второ, за тези 5 години тя със съпруга си и дете, което ще расте там, лесно може да съсипе дома ми. Не затова го оставих недокоснат през всичките тези години.

И трето, това не е моя грижа. Нека това бъде добър урок за внучката. Аз не съм нейна фея.

Внучката каза, че всички са я изоставили и са я предали. Е, нека се сърди на майка си. Не искам да съм част от тази история. И точка!

Тази история отлично показва до какво може да доведе едно внезапно решение за брак и привидно непланирана бременност. Бабата има пълното право да не помогне на внучка си, тъй като говорим за сериозни неща. Освен това, те не са много близки.

Внучката сама си е виновна, че се намира в това положение.

Какво бихте направили вие на мястото на бабата от Италия?