Когато се омъжих (а това беше много отдавна), съпругът ми и аз започнахме да живеем в неговия 2-стаен апартамент. Той е наследство от баба му. Жилището не беше лошо, но все пак исках да имам собствено.
Работих много и накрая си купих едностаен апартамент. Веднага след като съпругът ми и аз го обзаведохме, започнахме да го даваме под наем.
Парите от наема заделях настрана. Така са ме възпитали родителите ми. В този живот можеш да разчиташ само на себе си. Животът ми показа, че това наистина е така. Синът ми е на 30 години и винаги е живял с нас.
Никога не съм се месила в делата му. Той също не е настояал да се мести. Щом му е удобно да живее при нас, така да бъде. Печели малко пари, но му стигат.
Аз върша домакинската работа. Синът ми не готви и не чисти. Е, освен в случаите, когато го помоля директно.
Той най-накрая реши да се ожени. Не знам много за годеницата му. Срещнахме се случайно в града. Тогава той каза, че сватбата ще е скоро.
Разбира се, бях обидена, че всичко се случва по този начин. Нека първо да съберем цялото семейство и да се опознаем по-добре. Не всеки ден синът ми се жени. Но той винаги е бил стиснат на емоции.
Като цяло не съм оказвала натиск върху сина си. Но, тъй като, той не сподели нищо за сватбата, реших все пак да попитам къде ще живее с бъдещата си съпруга.
„Как къде? Мислех, че ще ни дадеш апартамента си“, каза синът ми без много да мисли.
Казах на сина ми, че няма да пусна него и снаха ми в моя апартамент. Не затова го купих. Той вече е на 30 години. Време е да порасне и да се научи да поема отговорност.
Млади, здрави са, нека сами си изкарват хляба. Разбира се, синът ми не очакваше това. Но защо, за бога, реши, че ще живее в моя апартамент, след като дори не сме говорили за това?
Той не ми говори сега. Според него аз трябваше да му помогна да се устрои, а след това той ще спечели пари за апартамент и ще се изнесе. На 30 е и няма спестявания. Чудя се кога щеше да се премести. Може би на 60?
Не мисля, че направих грешка. Но съвестта все още ме гризе.
Тази история показва до какво може да доведе липсата на отделяне на детето от родителите.
Трябва ли възрастен мъж да живее с родителите си на 30-годишна възраст? Често това не води до нищо добро.
Има ли право героинята на днешната история да не пусне сина си и снаха си в апартамента си, предвид факта, че никой дори не е говорил с нея за това? Разбира се, че да.
Мислите ли, че тази майка може да подобри отношенията си с порасналия си син?
Comments