Още когато бях дете, майка ми мечтаеше да имам успешен брак. Това й беше фикс идея. Тя вярваше, че за една жена това е най-важното нещо. Образованието и работата са на второ място. Но аз не споделях тази гледна точка.

Мама нямаше успех в личния си живот. Явно заради това тя искаше моят да бъде перфектен. Само че, как някой, който сам е загубил съпруга си и след това е сменил още шест може да ти даде правилен съвет.

Тя избираше заможни мъже, които да издържат семейството и тя да може да напусне омразната си работа. Но не всички искаха да гледат чуждо дете. Така че трябваше да живея с баба си. Тя не харесваше поведението на дъщеря си и непрекъснато се караха. Баба ми много ме обичаше.

Майка ми не ми липсваше. Тя периодично се появяваше на хоризонта. Дори живях известно време с единия й приятел. Тя скъса с него, когато бях на единадесет. Той я изгони. Тя вече не се интересуваше от приключения. Отново си намери работа като учителка.

Година по-късно баба ми почина. Мама започна да ми казва, че трябва да устроя добре живота си. Да се омъжа за богат мъж и да работя, само, ако ми е скучно.

Баба никога не е споделяла това мнение. Тя винаги казваше, че трябва да уча. Но мама не се отказа. Тя започна да ме води на различни кастинги и състезания. Изпрати ме в училище за модели. Всичко това изискваше пари, така че тя работеше колкото можеше.

Мама постоянно ми повтаряше, че трябва да се омъжа за успешен мъж. След като влязох в университета, не изпитвах липса на внимание от страна на мъжете. Просто когото и да срещна, трябваше да го представя на майка си. След като си поговореха с нея, господата се изпаряваха. Затова, когато срещнах Росен, разбрах, че няма да го запозная с майка си. Много го харесвах, въпреки че не отговаряше на стандартите й: без апартамент, кола и родителите му не бяха богати.

Срещахме се тайно една година. Беше невъзможно да го крия повече, защото забременях. Момчето беше щастливо, но аз бях ужасена.

Мама се ядоса, че развалих плановете й. Започна да ме убеждава да направа аборт, но отказах. Тогава тя ме изгони. Не изпитвах негодувание, просто нещо се счупи в мен и ми беше по-леко.

Росен пое върху себе си всички грижи за нашето бъдеще. Той ме запозна с родителите си. Усетих съвсем различно отношение. Спокойно приеха новината за предстоящото раждане на детето и обещаха да ни помогнат, с каквото могат.

Нямаше сватба. Просто подписахме и отпразнувахме в тесен кръг. Трябваше да спестяваме пари.

Реших да поканя майка си на подписването, въпреки че нямаше голяма надежда тя да дойде.

Тя, обаче, се появи, облечена изцяло в черно с два карамфила в ръка. Хвърли ги в краката ми, каза, че е разочарована от мен и си тръгна. Всички бяха в шок.

Вече шест месеца не си говорим. Скоро ще родя, но тя няма да разбере за това. Майка ми ме изхвърли от живота си, така че, аз също нямам нужда от нея.