Бях убедена, че съпругът ми не е способен на изневяра, че и той като мен държи на семейството ни. Мислех, че с него имаме здрави отношения, взаимно уважение и доверие. А той се върна един ден от работа и каза, че си отива завинаги. В живота ми има друга жена и я обичам. Сякаш нищо не се бе случило, събра нещата си и се сбогува с думите:

„Ще се върна за останалите по-късно. Не можах да се възстановя от случилото се. Всичко се случи толкова внезапно. Следващите няколко дни живях като в лош сън. Може ли седемгодишен брак да приключи така?

Той се върна седмица по-късно, но не сам. С него беше едно младо момиче. Дори се усъмних, че е пълнолетно. Тя ме погледна и измърмори:

„Как си живял с нея?“

Държах яйце в ръката си, щях да правя омлет за сина ми. Не разбрах как това яйце полетя към главата на тази дама. Тя бързо изскочи от апартамента.

Съпругът ми искаше да вземе апартамента и да остави мен и сина ми на улицата. Тук ме подкрепи свекърва ми. Тя не одобряваше действията на сина си и прехвърли цялото си имущество на мен и внука си: къща, апартамент, вила.