Със съпруга ми решихме да отидем на театър. Отдавна искахме да го направим. Но постоянните ангажименти и грижи все ни пречеха, въпреки че театърът е на няколко крачки от вкъщи. Един приятел даде на съпруга ми два билета – грехота е да не се възползваме от тази възможност.

Оставаше само да измислим на кого да оставим сина ни. Глупаво е да вземем петгодишно момче с нас на представление за възрастни, а родителите ми току-що заминаха на село. Решихме да се обадим на свекървата. Помолихме я сина ни да остане да преспи при нея, защото представлението ще свърши късно.

Тя не беше ентусиазирана, но се съгласи и постави своите условия.

Не й харесало, това че последният път синът ни не искал да общува с нея и през цялото време бил на телефона. Помоли ни да не му даваме телефона този път. Според нея, сега той стреля в играта, а след това ще започне да стреля по хората.

„Няма да си използвам продуктите и да стоя с часове покрай котлона. Донесете му храна!“

Беше ми много неприятно да чуя всичко това, но трябваше да се съглася с нейните условия. Сготвих храна за сина си вкъщи, взех всичко необходимо. Но това е последният път, когато се обръщам към свекърва си за подобна услуга. Предпочитам да попитам приятелка, която би отделила една купичка със супа за сина ми.

Много баби са щастливи да се грижат за внуците си, но аз не попаднах на такава. Скъпи се за късче хляб. Явно остарява, защото досега не се беше държала по този начин.