Когато синът ми се ожени за първи път, исках да изградя добри отношенията със снаха си. Канех сина и жена му на гости, чувахме се по телефона, но се опитвах да не се намесвам в делата им. Поканиха ме веднъж, на рождения ден на сина ми.

Оттогава синът ми спря да идва, започна да се обажда по-рядко. Когато аз се обаждах, се ядосваше, че прекъсвам работата му. Няма значение кога е било обаждането. Беше ми много неудобно. Много плаках, особено след като забрави да ми честити рождения ден. Писа ми след два дни, тъй като е много зает.

На третата година от брака, не знаех нищо за сина ми и семейството му. Не общуваше нито с мен, нито със сестра си, нито с баба си. Знам, че това е работа на снахата.

Научих за развода, едва когато синът ми се появи на прага. Той се извини, като каза, че жена му е виновна за всичко. Тъй като много я обичал, не искал да се кара с нея.

Простих, защото съм майка, въпреки че детето ми вече е доста голямо. Опита се да се сдобри със сестра му. Но тя не му прости.

Въпреки че живееше отделно, синът не забравяше да дойде на гости, помагаше ми, когато го помолех за помощ. Но след това си намери приятелка. И отново всичко започна да се повтаря. Спря да ни посещава, после спря да се обажда и накрая престанахме да съществуваме за него.

Дори не дойде на погребението на баба му. Не можел да остави бременната си жена. Но той дори не предложи помощта си. Всичко падна върху моите и плещите на дъщеря ми. Тя дори не искаше да чуе за него.

Бракът на сина ми не продължи дълго и този път. Така и не можах да видя внука си. Отначало беше твърде малък, после не беше кръстен, после се разболя. Накрая родителите му се разведоха и снахата се прибра в родния си дом. Отново имаше извинения и обещания, че това няма да се повтори. Отново простих на сина си, въпреки че той не дойде на погребението на баба си.

Ожени се за трети път. Виждам, че отново започва да се отдалечава. Дъщеря ми каза, че ако му простя отново, няма да общува с мен. Омръзна й да ме гледа да страдам. Не искам да се наранявам повече. Разбирам, че човек може да сбърка веднъж, но не и да го прави редвовно. Аз също съм човек и имам сърце.

Затова писах на сина си, че няма да го приема отново в дома си, ако реши да се разведе.