Един богат и един беден мъж били приятели от дълги години. Веднъж богатият приятел отишъл на ресторант с жена си.

Един от посетителите в ресторанта започнал да се заяжда с него и мъжът го пребил до смърт. Той не знаел какво да прави и се обадил на бедния си приятел, който веднага отишъл при него.

След известно време ресторантът се напълнил с полиция и бедният приятел поел цялата вина върху себе си. Осъдили го на 20 години затвор.

Един ден, уморен от затворническия живот, той избягал. Почукал на вратата на приятеля си, но той го изгонил.

Бедният приятел бил изненадан от постъпката на верния си другар. Но той знаел, че Бог е всезнаещ и вижда всичко.

Мъжът седнал на една пейка в парка. Един човек се приближил до него, дал му чанта и си тръгнал.

Той отворил тази чанта, а вътре имало много пари, с които си купил къща, кола и си сменил името. Един ден, докато карал колата си видял красиво момиче.

Започнали да се виждат и скоро момичето заживяло при него. Няколко дни по-късно на вратата им почукала жена. Тя искала да работи като икономка без да получава заплата. Но мъжът казал, че има пари и може да й плаща.

Жената започнала работа в къщата му. След известно време той решил да се ожени за момичето и поканил приятеля си на сватбата.

По време на тържеството той взел микрофона и казал пред всички:

„Приятелю, помниш ли как пребих човек до смърт, а ти пое цялата вина върху себе си… Аз помня всичко… А ти помниш ли? Когато ти дойде в дома ми, аз те изгоних… Знаеш ли защо, защото в този момент полицията дойде в къщата ми?

Приятелю, помниш ли стареца, който ти даде чанта, пълна с пари… Това беше баща ми… А помниш ли жената, която дойде да работи, без да иска заплата в дома ти… Това беше майка ми. .. А момичето, което от днес ще бъде твоя съпруга, е моя сестра…

Приятелю мой, дадох ти живота си… Те са моят живот.“