С моя приятелка отидохме на почивка. Наистина имахме нужда от това. Седейки в едно кафене и разговаряйки за нашите проблеми, видяхме приятен млад мъж да се насочва към нашата маса. Той поиска да се запознаем. Честно казано, веднага го харесах. Затова, след като се спогледахме с приятелката ми, реших да отговоря, че нямаме нищо против.

Разговорът започна да става много интересен. След известно време приятелката ми се прибра в хотела да спи. Двамата продължихме разговора, потанцувахме малко и Мартин предложи да отидем на разходка. Трябваше да подишам малко чист въздух. Алкохолът беше замаял главата ми.

Разхождахме се из града, смеейки се и продължавайки разговора си. Бяхме толкова увлечени, че не забелязахме кога настъпи утрото. Мартин ме изпрати до хотела и се разбрахме да се срещнем отново на същото място вечерта. Така седмицата мина в срещи и разговори. На следващата ни среща Мартин ме чакаше с букет цветя, което ме изненада приятно. Призна ми, че много ме е харесал от пръв поглед и иска да продължим връзката ни след ваканцията. Може да опитаме и да живеем заедно.

След кратък размисъл се съгласих. След ваканцията той веднага дойде да живее при мен. Всичко изглеждаше наред до един момент. Една сутрин телефонът звънна. В слушалката заваляха обиди по мой адрес. Попитах защо ме обиждат. Пренебрегнаха думите ми и продължиха с обидите. Оказа се, че това е съпругата на Мартин. Те имат малко дете и поради факта, че всички спестявания са свършили, тя решила да се обади на поредната любовница на съпруга си. Изобщо не очаквах да чуя това. Възмущението и негодуванието ми спряха дъха. Неспособна да кажа нито дума, просто затворих.

Едва сдържайки сълзите, чаках любимия си да се прибере от работа. Исках да разбера всичко от него. Започнах разговора отдалече. Връзката ни отиваше към сватба, така че реших да попитам дали е време да се запозная с родителите му. Отговори ми, че са възрастни и не се знае как ще възприемат тази информация. Стана ясно, че няма да си признае. Казах му, че знам за семейството му. Затова, колкото и да ми беше трудно, поисках той да си тръгне. Изчезна завинаги от живота ми.

Беше ми много тежко. Никога не съм очаквала, че ще се заблудя толкова много. Мартин беше толкова позитивен. Всичко се развиваше прекрасно. Планирах да създам семейство с него. Не знам дали ще мога да повярвам на някой друг.