С мъжа ми имахме много приятели. Вярвах на всички, които казваха колко сме им близки и че искат да излизат с нас често.

Съпругът ми заемаше висок пост в общината. Затова, когато го молеха за помощ, той никога не им отказваше.

Всъщност, ако някой от нашите приятели поиска помощ да купи нещо, но то вече не се продава, той щеше да му помогне.

Това продължи, докато дойде новата власт и съпругът ми остана без работа. Тогава разбрахме колко струват приятелите му.

Никой не се обаждаше вече. Освен това, когато се срещнем на улицата, те се правят, че не ни познават. Дълго време съпругът ми не можеше да повярва, че са се сприятелили с него заради позицията му.

Имаше период, когато наистина имахме нужда от подкрепа, от помощ, но… Помощта дойде от обикновени хора, които не могат да се похвалят с богатство, но ще споделят и последното, което имат.

Оттогава мина много време, съпругът ми си намери добра работа. Живеем добре, но сме много внимателни с приятелите си.

Имаше приятели, които ни помогнаха в трудните за нас моменти. А тези, които ни обърнаха гръб и след това се опитаха да възстановят приятелството, защото всичко вече е наред при нас, ние отказахме.