Със съпругата ми живяхме спокойно и щастливо няколко години. Никога не съм си мислил, че всичко може да се промени за миг.
Струваше ми се, че нищо не може да попречи на нашето щастие. След сватбата се нанесохме в апартамент под наем. Родителите ми живееха на село.
Роди ни се син. Щяхме да продължим да живеем мирно и щастливо, ако сестра ми не беше починала.
Казах на жена ми, че трябва да вземем майка ми при нас. Но тя каза, че изобщи не иска свекърва й да живее с нас. Грижи се по цял ден за детето ни и няма време и желание да се грижи за болната ми майка.
Каза ми да намеря човек, който да се грижи за нея. Но няма да оставя болната си майка, аз ще се грижа за нея. Съпругата ми, каза, че ако си тръгна няма да ме приеме обратно.
Събрах си нещата и отидох при майка си. Мисля че, това е най-правилното нещо.
