Аз съм на 27 години, а приятелят ми е на 32 години. Запознахме се в сайт за запознанства. Когато се срещнахме за първи път, веднага се харесахме. Срещахме се почти всеки ден. Той ме чакаше след работа и се разхождахме до късно вечерта. През уикендите не се виждахме. Той ми казваше, че отива при родителите си, имали нужда от помощ. Всичко изглеждаше съвсем естествено, така че нямах никакви подозрения.

Като цяло, Иван винаги се е държал честно и открито. Неведнъж ми е давал телефона си, нямал какво да крие. За мен това беше основният знак, че той наистина е честен с мен.

Една вечер остана да преспи в апартамента ми. Той винаги се прибираше у дома, като се позоваваше на факта, че се чувства неудобно в чужд дом и не може да заспи. И аз съм му ходила на гости няколко пъти. Каза, че с негов приятел живеят под наем.

След като остана за през нощта, той дълго си писа с някого. Работи като предприемач, така че не видях нищо лошо в това. А на сутринта се натъкнах на интересна изненада.

Осъзнах, че след шест месеца връзка не знам фамилията на моя избраник. Беше ми неудобно да питам директно, така че не измислих нищо по-добро от това да погледна личната му карта, докато си взема душ. Фамилията му се оказа обикновена, като на стотици други. Тъкмо се канех да върна документа на мястото му, забелязах семейна снимка.

Замръзнах на място със снимката в ръце. Излизайки от банята, той ме завари така. Започна да се оправдава. Като цяло обича да обяснява всичко в детайли и винаги се справя отлично. Така беше и този път.

Оженил се за почти непознато момиче. Просто се чувствал отговорен. Тя направила спонтанен аборт, но той останал с нея от съжаление. Освен това, момичето се лекувало от дълго време и за него било неудобно да я оставя в това състояние. Тогава тя му съобщила, че отново е бременна. Било твърде късно за аборт, затова тя родила детето. Заради сина си той останал с нея, въпреки че не я обича. Три месеца по-късно се появил друг претендент за ролята на баща.

Момичето първо отказало, а след това се съгласило да направят тест за бащинство. Оказало се, че Иван не е бащата. Но тя не искала да му даде развод. Казала му, че докато детето не навърши една година, няма да получи свобода. В крайна сметка всичко се проточило и едва наскоро подал молба за развод. Той дори ми показа кореспонденцията със съпругата си. Не ми казал за това, защото не искал да ме намесва.

Притеснявам се, че ми разказа всичко това само, за да ме заблуди и че няма да се разведе. Той просто има две семейства, а жена му го чака вкъщи от работа.

Реших да изчакам няколко месеца и да видя дали наистина ще се разведе. Ако отново има извинения, че не може да се разведе, ще го напусна.