Майка ми ме е родила на 38 години. Да си късно родено дете означава, че още в юношеска възраст трябва да мислиш за родителите ти, които скоро ще остареят. Тези мисли ме глождеха през цялото време, докато учех в университета. Тогава се омъжих и започнах да мисля повече за себе си.
За съжаление, нямах късмет в личния ми живот. Година след сватбата забременях и шест месеца по-късно съпругът ми и аз осъзнахме, че съвместният ни живот е по-скоро мъчение, отколкото щастлив брак. Разведохме се по взаимно съгласие, но след раждането на Надя, баща й се промени.
Отказа да плаща издръжка. Започна да говори, че детето не е негово и т.н. Бях толкова отвратена да чуя всичко това, че реших да не ходя в съда. Мислех, че можем да се справим по някакъв начин сами. Така и стана. Първите 3 години бяха много трудни. Но след това, животът ни започна да се подобрява малко по малко.
Сега дъщеря ми е на 10 години, а аз съм на 31. Реших да се преместим да живеем в чужбина при един приятел, с когото учехме в един университет. Той ми помогна с документите и други неща.
Адаптирахме се много бързо. Дъщеря ми си намери нови приятели, а аз имах късмета да започна работа. Като цяло смятам, че тук мога да осигуря по-добро бъдеще на дъщеря си.
Всичко беше наред, докато майка ми не започна да ми звъни и да се оплаква от живота си. Родителите ми имат нужда от моите грижи.
Майка ми сега е на 69 години. Съгласна съм, че това е сериозна възраст, но за мен не е критична.
Освен това, не си спомням да е имала хронични заболявания или нещо подобно. Започнахме да говорим по-често и ми се стори, че проблемът изобщо не е, че тя и баща ми се нуждаят от грижи.
Просто майка ми мисли, че никога повече няма да се върна.
Като цяло съм изправена пред сериозен избор: да се прибера или да остана в чужбина с дъщеря си. Във всеки случай няма да се прибера веднага. Ако се наложи ще наема медицинска сестра за родителите си.
Според майка ми, това не е решение на проблема. Тя смята, че медицинските сестри взимат парите и не си вършат работата. Родителите ми започнаха да протестират като малки деца. Не знам какво да правя. От една страна искам да им помогна. От друга страна имам дъщеря. И тя е най-важното нещо на света за мен.
Колкото по-възрастни са родителите, толкова по-голям е шансът в един момент да започнат да манипулират порасналите си деца. Но решението на подобни проблеми винаги е да приоритизирате собствения си живот и да защитите границите си.
Вие какво ще ме посъветвате?
