Вече съм на 72 години. Съпругът ми почина преди много време. Той беше много добър и грижовен човек. Докато беше жив, нямах проблеми.

Опитахме се да осигурим всичко за нашите деца.

Купихме апартамент за сина ни. Когато дъщеря ни се омъжи, ние също й подарихме апартамент.

След сватбата на дъщеря ми състоянието на мъжа ми се влоши тотално и не живя дори месец.

Мислех, че децата ми ще се грижата за мен, но грешах.

Те идват на гости 4-5 пъти в годината, особено по празници. Знаят, че непременно ще получат подаръци. Аз самата им ходех на гости, но усещах, че не харесват посещенията ми, щом поисках нещо, се оказваше, че са много заети.

Наскоро паднах по стълбите. Ако не беше съседът ми, не знам какво щеше да стане с мен. Трябваше да отида в болница.

Обадих се на сина ми, той ми каза да си повикам такси. Но не ме пита имам ли пари за такси.

Звънях на дъщеря ми и тя каза, че е заета.

Преди два дни се обадих на дъщеря ми и сина ми и казах, че ако не ми помагат, ще им взема апартаментите и ще ги продам и ще отида в старчески дом.

Започнаха да ми припомнят кой с какво ми е помогнал.

Разбрах, че не мога да разчитам на децата си. Ще отида в старчески дом.