Съпругът ми и аз не сме пестили средства за обучението на дъщеря ни. Дори я изпратихме в най-добрия университет. Тя завърши икономика, въпреки че мечтаеше да стане преводач.

Наехме й апартамент в центъра на града. Направихме всичко, за да бъде щастлива.

В университета тя се запозна с Димитър. Той беше син на богати родители, което я привлече.

Година по-късно момчето й предложи на брак. Тя започна да се подготвя за сватбата усилено. Но нямаше намерение да ни покани.

Когато новината стигна до мен, онемях. Обадих се на дъщеря си, но тя не вдигна телефона.

Обади ми се вечерта, но каза, че не планират сватба, а само ще подпишат.

Казах й, че знам, че са резервирали ресторант. Тогава тя заяви, че се срамува от родителите си. Митко е от богато семейство и ще я засрамим пред всички гости.

Все пак отидохме на сватбата. Всички присъстващи забелязаха пристигането ни. Бяхме облечени в обикновени дрехи и отнесохме подаръци в обикновени торби.

Дъщеря ни разбра, че е допуснала грешка. Тя се извини и ни покани да седнем.

Зетят се оказа много свестен човек. Той обича да ни посещава на село и да прекарва време с нас.