Синът ми е или глупак, или сляп, или и двете. Сигурна съм, че жена му му изневерява с някого. Разбира се, с неговия работен график, не му е до това. Връща се късно, уморен и няма сили за нищо. Но аз съм вкъщи и виждам всичко.

В продължение на месец един мъж докарва снаха ми всяка вечер. Ясно е, че когато забелязах това, говорих с нея. Но тя отрече всичко.

Преди няколко дни, както обикновено, онзи мъж докара снаха ми. Но този път тя не бързаше да слезе от колата. Когато се прибра, веднага й казах, че поведението й не е приемливо. Каза, че това не ме засяга. Просто неин колега я докарва и си говорят по работа.

Много ми е интересно за какво могат да говорят в края на работния ден? Не са ли имали достатъчно време да обсъдят всичко? Личи си, че се сбогуват, прегръщат и т.н.

Когато синът ми дойде след работа, веднага ме нападна с обвинения, че съм разстроила жена му. Каза, че няма нищо лошо в това колега да я докара. Той вярва на жена си и аз трябва да се отнасям с уважение към нея, защото това е неговият избор. Освен това, настоя да се извиня на снаха си.

Говорих с приятелките ми и те също мислят, че просто така колегата няма да я докарва цял месец. Дори да е виновна, след време могат да се сдобрят и аз ще съм виновната. Всъщност, не искам да си развалям отношенията със сина си.

Жалко за него, ако наистина е сляп за изневерята на жена си. Но може и да греша и наистина да са само колеги.