НАЧАЛО НАЧИН НА ЖИВОТ Остарях и вече никой не се нуждае от мен

Остарях и вече никой не се нуждае от мен

Децата ми не се интересуват от мен, за тях съм бреме

Тъжно е, когато на стари години никой не се нуждае от теб. Имам двама пораснали сина и една дъщеря. Но всеки от тях си има своите грижи. За тях аз просто съм бреме.

На 33 години останах вдовица с две малки деца. Омъжих се отново. Родих син, но след 9 години се разведох.

Синът ми реши да остане с баща си. Нямах нищо против. Той можеше да му даде много повече от мен.

Децата пораснаха и всяко пое по своя път. Всичко изглеждаше наред. Смятах, че на стари години около мен ще бъдат децата и внуците.

Тогава започнаха проблемите с най-големия син. Започна да се напива все по-често, семейството им се разпадаше. Накрая снахата го изгони и той се върна при мен. Безработерн е и едва свързваме двата края с моята пенсия. Продължава да пие и да се събира с безделници като него.

Дъщеря ми се омъжи късно, доведе зет ми у дома. Те не живеят добре и тя ме обвинява за това. Например, аз съм виновна, че живеем под един покрив всички. Виновна съм, че постоянно се карат. Най-големият син не предявява никакви претенции, всичко го устройва. Но изглежда и на него му е по-добре без мен. И къде да отида?

Само Иван се справя добре. Отдавна замина за Германия, установи се там, изкарва добри пари. Идваше само веднъж годишно на гости и след това спря. От време на време се обажда. От три години не съм го виждала на живо.

Знае, че живеем всички под един покрив, но ми каза да се преместя, че така ще е по-добре за мен.

Разбира се, не съм го молила за помощ. Не искам да съм му в тежест и е не е лесно да промениш драстично живота си на 65. Но аз съм му майка. Той може да ми помогне да си купя малка къща, в която спокойно да изживея годините си. Но е ясно, че не мога да очаквам помощ от децата ми.