Омъжих се на 19 години. Свекърва ми, вече бивша, имаше много лош характер. Беше много жестока, вдигаше ми скандал за всяка дреболия.

Аз съм миролюбив човек и направих всичко, за да спечеля сърцето й.

Родителите ми винаги са ми казвали, че трябва да уважаваш по-възрастните, без да им отвръщам.

Трябваше да ставам в 06:00 часа сутрин. Може би, много хора няма да повярват, че миех прозорците по това време на деня. Домът ми никога не е бил мръсен, но заради тази жена започнах да мразя домакинската работа.

Не ми позволяваше да ползвам пералня, принуждаваше ме да пера на ръка нейните и на съпруга ми дрехи.

Изхвърли телефона ми през прозореца, защото говорех с една приятелка.

Постоянно ме нападаше и настройваше съпруга ми срещу мен.

Достатъчно беше, че той ме биеше. Един ден просто избягах, само по чехли и халат.

Няколко пъти се срещахме случайно на улицата, тя ме дърпаше за косата и ме обиждаше.

Преди няколко дни пак се срещнахме случайно, сърцето ми започна да бие бързо.

Тя се приближи, застана пред мен и каза: „Съжалявам, можеш ли да ми простиш?“

Каза, че не й остава много време и не иска да си отиде от този свят със свито сърце.

Пожелах й здраве и си тръгнах. Но не мога да й простя просто така за всичките обиди, скандали и неуважение.