Мама живееше сама. Aз почти не ходех в нейната къща, тя идваше при мен. Носеше винаги едни и същи дрехи и едни и същи обувки. Дрехите и обувките отдавна бяха износени.

Исках да купя нови дрехи за майка ми. Но не успях. Един ден ми се обадиха, че е починала внезапно.

Реших да подредя нещата на майка ми.

Въпреки че, ми беше много трудно, разбрах нещо много просто. Не знаем какво ще ни донесе утрешния ден. Трябва да се наслаждаваме на живота сега и в този момент.

Закачих новите си дрехи на първия ред, изхвърлих старите си обувки, купих си качествена козметика. Започнах да се грижа за себе си и си поставих за правило да изглеждам и живея по най-добрия начин всеки ден.

Никой не знае колко време още му остава. Трябва да се наслаждаваме на живота. Жалко, че майка ми не го разбра.