Родителите ми цял живот се карат като котка и куче. Баща ми е сложен човек, толкова много неща е причинил на майка ми през двадесетте години брак, че сега дори не мога да ги изброя. Когато го уволниха, започна да пие. За майка ми този период беше труден. Баща ми дори започна да й вдига ръка. Един ден тя просто го напусна.

Обади ми се по телефона с молба: „Дъще моя, не знам къде да отида. Напуснах баща ти, той ме бие. Не искам да се връщам у дома. Много се е променил, не мога да издържа на всичко това.“

Не можех да я оставя на улицата, затова се обадих на мъжа ми. Наскоро, той наследи едностаен апартамент.

Настаних майка ми в апартамента и й оставих ключовете. С мъжа ми си мислехме, че ще поживее най-много седмица и ще се върне при баща ми, но това не се случи.

Минаха 8 години, а майка ми все още живее в апартамента на съпруга ми. Имахме планове за този апартамент. Съпругът ми искаше да го дадем на сина ни, който има приятелка. Искат да се женят. Съпругът ми започна да се ядосва.

„Трябва да помогнем на сина ни, но майка ти не иска да си тръгва. Решете този проблем и то бързо!“

Бях разстроена. Живеем заедно от дълги години, а никога не се е случвало да си делим проблемите на мои и негови, но ето че така стана.

Не мога да изгоня майка ми. Съпругът ми й каза да се върне при баща ми, но това е невъзможно. Баща ми води неморални жени в апартамента, пие по цял ден с приятелите си. Майка ми вече е свикнала със спокоен и самотен живот.

Мисля, че синът ни трябва сам да си изкара парите за апартамент, а засега да живее под наем. Майка ми вече е над 60 години, нека си изживее дните в спокойствие.

Казах на съпруга ми, че няма да я караме да напуска апартамента. Разбира се, той беше разстроен и дори не ми говори, но спред мен постъпих правилно.