Рожденият ден е важен личен празник и всеки би се радвал да го отпразнува със семейството си.

Преди няколко дни синът ми се обади и каза, че иска заедно да отпразнуваме рождения ми ден в дома му. Бях много щастлива. Не помня кога за последно бях щастлива на рождения си ден. След смъртта на съпруга ми винаги съм била сама на този ден.

Приготвих любимите ястия на сина си и ги сложих в торби. Оставаха само няколко часа.

Повиках такси. Чантите бяха твърде тежки, затова помолих шофьора да ми помогне. По пътя имаше задръстване и изведнъж телефонът звънна. С радост исках да кажа, че скоро ще пристигна, но синът ме изпревари с думите: „Съжалявам, мамо, днес решихме да хапнем в ресторант, забравих да ти се обадя.“

Помолих шофьра да ме върне обратно.

Когато стигнахме до входа, му казах да занесе торбите на бездомните и изтривайки сълзите си, се качих по стълбите.

Точно в полунощ на вратата се почука. Таксиметровият шофьор дойде в дома ми със семейството ми.