Бях студентка по медицина, когато се запознахме с Георги. В моите очи той беше рицарят на белия кон. Беше красив, богат и истински кавалер. Какво друго е нужно, за да впечатлиш едно момиче?

Обичах го много. Един ден разбрах, че съм бременна. С радост му споделих тази новина. На следващия ден той изчезна и никога повече не го видях. Направих аборт, защото родителите ми нямаше да ми простят.

Години по-късно срещнах един прекрасен мъж. Вече бях успешен лекар, печелех много добре, бях постигнала много.

Оженихме сме. Имахме всичко. Много се обичахме, той беше грижовен съпруг. Но не можех да забременея. В резултат на прекъсването на първата бременност загубих шанса си да стана майка.

Един ден се прибрах и намерих бележката на съпруга ми на масата.

„Тръгвам си, ти си добър човек, но искам да имам деца. В живота ми има друга жена, тя чака дете от мен.“

Не очаквах това. Защо животът се отнесе толкова зле с мен, защо?

Седмица след това, младо момиче плачеше пред вратата на офиса ми, искаше да се отърве от детето, защото приятелят й я беше напуснал, след като научил за бременността.

Беше сама, нямаше си никого. Приех момичето в дома си.

7 месеца по-късно бебето й се роди. Домът ми стана по-топъл и по-уютен. Вече не страдам от самота. Те станаха мое семейство.