Повече няма да търпя непоносимия характер на свекърва си. Това, което най-много ме дразни, е, че тя редовно донася стари и мръсни неща в дома ни. Понякога изглежда, че сякаш ги е взела направо от боклука и е решила да ги изхвърли у нас. В същото време, когато с мъжа ми излезем да изхвърлим боклука и този на майка му, тя избухва, защото не ценим нещата, които ни дава.
Много се зарадвах, че не се налага да живеем в дома на свекърва ми, тъй като още преди брака моите родители ни дадоха жилище. Но майката на съпруга ми ни посещава буквално всеки ден и носи разни неща. Не й е толкова трудно да ни идва често на гости, тя все пак живее само на десет минути пеша от дома ни.
Тя никога не идва с празни ръце. Но всички тези неща, които носи, трябва да бъдат изхвърлени веднага. Веднъж дори донесе огромен телевизор, но не й беше трудно първо да го завлече до нашия вход и след това да го качи на петия етаж. Попитах съпруга си защо майка му носи тези вещи и според него тя вероятно няма място вкъщи.
Отначало учтиво приемах донесените боклуци от свекърва ми. Но след година и половина това вече започна да ме дразни. Свекървата се оправдаваше с това, че прави ремонт и няма място. Няколко месеца това оправдание работеше, но по-късно видяхме идеално ремонтирания й апартамент и новите уреди. А нашият апартамент беше претрупан с нейните вещи.
Съпругът ми се опита да ми обясни, че трябва да съхраним старите й неща някъде, но не и да ги изхвърлим на боклука. Ако свекървата не може сама да изхвърли тези неща, аз ще й помогна и сама ще изхвърля всичко. Не ме интересува дали тези неща са важни за свекървата или не, апартаментът ми не е бунище.
Многократно молех съпруга си да говори за това с майка си, но без никакъв резултат. Не знам как, но майката на съпруга ми беше много обидена, че не оценяваме нейните боклуци, но как да ги оценим изобщо? Това не са скъпоценни антики, а обикновени счупени лампи, одеяла с дупки и петна от напитки, на които мястото е на боклука, а не в дома ни.
Един ден просто събрах всички тези стари неща и ги хвърлих на боклука. Чух много обидни неща, но думите на свекърва ми не ме нараниха особено, все пак тя самата беше виновна, че започна да мъкне този боклук у нас, докато купуваше нови неща за дома си.
В дълбините на душата си дори се радвам, че тя е толкова обидена от мен, защото може би вече няма да имаме планини от ненужни неща у дома и тя вече няма да ни посещава редовно.
Вероятно съпругът ми също се радва, защото не за първи път се опитва да убеди майка си да не ни носи повече тези счупени и ненужни неща, които вече са излишни в нейния току-що ремонтиран апартамент.
