Свекърва ми дойде на гости за една седмица. Разбира се, не сме точно приятелки, но се държах добре с нея, както и тя с мен.
Преди да си тръгне, дойдоха и племенниците й. Бяха трима. Нямах търпение всички да си тръгнат. Не можех да живея спокойно в собствения си дом. Будех се и заспивах според графика на свекърва ми.
Дългоочакваният ден най-после дойде. Поех си дълбоко дъх и реших да отида до кухнята да си направя кафе. Но за моя изненада кафемашината я нямаше. Когато реших да направя закуска на мъжа ми, не можах да намеря пасатора. Съпругът ми се събуди и когато влезе в кухнята разбрах по лицето му, че и той се чуди къде са някои неща.
Свекърва ми има нещо общо с това. Съпругът ми се обади на майка си, говориха дълго и след това ми каза, че ще отидем да купим някои неща.
Каза, че старите са в кофата за боклук или вече в пункта за рециклиране. Не знам защо свекърва ми направи това, но честно казано, съм й благодарна, защото отдавна исках да си купим нови уреди.
