Вчера вечерта с жена ми седяхме и вечеряхме. Майка ми отказа, каза, че не иска да яде, не била гладна. Със съпругата ми приключихме с яденето и тя започна да почиства масата.

Изведнъж майка ми каза: Съжалих, снахо мила, дай да ям.

Жена ми се обърна и започна да крещи на майка ми.

„Когато масата беше сложена, защо не яде, сега пак трябва да ти сложа маса, да беше яла вече.“

„Скъпа снахо, в този момент не бях гладна, сега съм гладна.“

Жена ми не спираше да крещи на майка ми и отново нареди масата.

Гледах мълчаливо. Изчаках, докато майка ми приключи с яденето. Жена ми не усети, че кипя от нерви. Майка ми седна с наведена глава и започна да яде.

Свърши с яденето, искаше да почисти масата, не не позволих. Изчаках, жена ми почисти масата, хванах я за ръката и я изгоних от къщата.

Казах: Който крещи на майка ми, няма място в живота ми. Жена ми се извини, но нямам нужда от нейното извинение. Плюя в лицето на човека, който ще прости на този, който се държи лошо с майка му.

Вие какво мислите, прав ли съм? Споделете вашето мнение в коментарите във Фейсбук!

За още такива истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!