Винаги се радвам на гости, но когато снаха ми дойде у нас на чай, не се зарадвах изобщо. Видях я наскоро. Никой не й се беше обадил или поканил, но тя се появи сякаш от нищото. С брат ми сме връстници, а съпругата му е моя бивша съученичка.
Мразех я още от ученическите години. И тогава Петър я доведе вкъщи. Веднага разбрах, че няма да имат нормален живот. Е, как може човек да се влюби толкова много, че да не забележи алчността и подлостта на своя избраник.
Въпреки че в началото дори се радвахме, че Петър се жени за нея. Но по-късно ще се окаже, че тя не е с него от голяма любов. Е, младоженците обикновено живеят с родителите си, точно както аз и съпругът ми, брат ми и Галина планират същото.
Когато чух това, бях объркана. Първо, защо? И второ, няма да мога да се разбера с нея. Аз тогава направих такъв скандал… Крещях, плаках, молех мъжа ми да направи нещо. Но напразно. Беше много трудно да се съжителства с такъв човек като Галина.
Просто няма думи, с които да опиша възмущението си! И тогава брат ми обяви сватбата. Разбира се, и мен ме поканиха. Но защо? Този празник определено не е за мен?
И тогава започна циркът.
Съпругът ми имаше малка стая в общинската сграда. Която наследи от някакъв роднина там, който нямаше свои деца. Добрият човек изпил останалото имущество. Само това останало.
Влизала съм само веднъж, но ми беше достатъчно, за да разбера: няма да живея там! Ужасни условия, без ремонт и дори пияни съседи! Ужас!
Съпругът ми и аз живеем с родителите ми. И наскоро ми казаха, че брат ми и новата му жена вероятно ще живеят с нас.
Веднага започнах да бия тревога. Не е това, за което мечтаех. Не за такива съквартиранти! Но съпругът ми ме успокои. Той имаше план. Той се съгласи да оставим брат ми и жена му да живеят с нашите, а самите ние да продадем място в общежитието и с парите и заем да наш апартамент.
Не се съгласих веднага. Но после се замислих и разбрах, че човекът е прав. Все пак е по-добре, отколкото да живееш с Галина в една къща.
Така и направихме. В началото беше трудно. Дори не искахме да имаме деца, защото имахме финансов проблем, затова се отдадохме на работа. Знаехме, че някой ден определено ще стане по-лесно.
Цели 5 години минаха така. Изплатихме заема. Най-накрая забременях и живях спокоен живот. Тогава бях много щастлива, че все пак се отдалечихме от родителите ми. Между другото, през цялото това време почти не общувах с брат си. Не исках и не се виждах с него. Въпреки че майка ми постоянно се опитваше да ни събере. Както някога в детството.
И наскоро снаха ми дойде на гости.
Тя също беше бременна. Вече от 5 месеца. Гледа ме с лукав поглед. Веднага разбрах, че тя вече е намислила нещо. И накрая тя ми казва, че с брат ми имат интересно предложение за мен. Тя каза, че й е трудно да свикне със свекървата, защото са непознати, но аз съм нейна собствена дъщеря, така че ще бъде много по-лесно. Ще има и помощ с детето. И те ще се преместят в нашия апартамент. Временно… Докато намерят собствен дом.
Знам го аз това „временно“. Пусна ли ги веднъж – и повече няма да мога да видя апартамента.
Аз отказах. Нямаше да оставя никой да живее в моя апартамент. Не за това съм изплащала толкова години кредита, че сега някой да го вземе безплатно. А за майка ми… Нищо, ще се разберат. Всеки го прави. Просто трябва да намерите общ език и да бъдете малко по-сговорчиви. Това е всичко.
След това се разделихме. Мислех, че е разбрала всичко, но след два дни отново имах гости.
Майка стоеше на прага, зад нея беше снаха ми и двама носачи.
Съвсем се обърках.
„С какво ще се захванем първо?“ – попита един от носачите, опитвайки се да се промъкне в къщата.
„В смисъл? За какво говориш?“ – Не можах да разбера.
„Галя ми каза всичко. Радвам се, че се местиш при нас. Отдавна те карах да го направиш. Помагаш и на брат си! Дойдохме тук с товарачите. Веднага ще внесат нещата на Галина при вас.“
Не казах нито дума. Само направих гримаса и затворих вратата пред тях. Повече не ги пуснах в къщата. Говорихме изключително много по телефона.
Изчаках мъжът ми да се върне от работа. Знаех, че той определено ще се справи с всичко. Мозъкът му работи добре в такива ситуации.
Тогава заедно обяснихме на майка ми, че не сме давали съгласието си на Галина. Това беше нейна инициатива. Мама дори се разстрои. Сигурно толкова й е писнало от нея.
След няколко дни майка ме помоли да я отърва от Галена. Тя каза, че постъпвам зле и безскрупулно. И също трябва да помогнем на брат ми. Всичко това е временно. Освен това снаха ми е бременна, така че аз като жена трябва да я разбера.
Аз възразих. Тогава майка ми дори започна да ме заплашва. Например, каза че ще препише всичко на брат ми, а на мен няма да остави нищо! И не е нужно. Всичко, което искам е спокоен семеен живот.
Основното нещо е майка да не бърка волята с подаръка, в противен случай тя самата ще остане без покрив над главата си. Галена определено ще се погрижи за това.
Какво мислите за тази история?
Comments