Случайните срещи в живота ни няма, нищо не се случва случайно. Колко пъти сме в ситуации, в които казваме или чуваме фрази като „срещнахме се случайно“, „чух случайно“, „случайно се сблъскахме“, „срещнахме се случайно“ ? Убеден съм, че почти всеки ден хората тълкуват планираните от съдбата събития като случайни такива.
Но всичко това са просто случайни илюзии. Среща, която изглежда случайна, е най-малкото случайно събитие в живота ви, щателно планирано и подготвено от някой по-горе. В нашия свят нищо не се случва просто така, нищо не се случва случайно.
Всяка среща, подслушан разговор, запознанство има точно определена цел и не се случва случайно за определен период от време. Всичко, което смятаме за събития, всъщност са отговори на въпроси, които някога сме задали, просто трябва да разберем за какъв въпрос се отнася този отговор. Тогава ще стане ясно, че в нашия свят нищо не се случва случайно!
Само си помислете колко много срещи, запознанства, погледи и пресичания се случват в света всяка секунда. Нашият свят изглежда като хаотична плетеница от нишки на нашите житейски пътища и във всяка точка на пресичане на тези километри нишки може да се осъществи среща, среща, която никога няма да бъде случайна. Целият ни живот е свързан с общуването с хората. А с развитието на интернет възможностите да се срещаме и общуваме с онези, които иначе не бихме срещнали в реалния живот, стават още по-големи.
Разбира се, това не означава, че срещите с определени хора трябва да ни съпътстват през целия ни живот. Някои срещи траят само миг, но и те не са случайни. Може би са необходими, за да ви предупредят за опасност и да ви задържат на място за момент? Или, напротив, да побързате, за да не пропуснете срещата с половинката си? Съдбата ни изпраща хора, които да ни помагат, дори и те да не станат част от живота ни след много години.
Не можем ли да определим на място кои са тези хора: сродни души, кармични партньори, ментори или ученици?
Хората, които идват на пътя ни, могат да бъдат разделени на три категории:
Хора, които стават значителна част от живота ни
Те могат да бъдат близки приятели, сродни души. Те са хората, които изпълват живота ни със смисъл, радост и щастие. Тези хора идват в живота ни и остават за дълго време. И дори ако сродната душа може да се появи в живота ни в по-зряла възраст, близкият приятел, убеден съм, го срещаме в детството и юношеството и дълги години вървим по пътя на живота ръка за ръка.
Има моменти, когато животът отвежда приятелите в различни посоки. Но ако той е истински приятел, неговата съдбовна среща ще го върне в живота ви, за да остане. Но защо говоря само за приятели от детството? Убеден съм, че хората, които стават приятели на стари години, са просто познати или добри приятели, изпратени от съдбата с определена цел или да научат определен житейски урок.
След като мисията им бъде изпълнена, те ще изчезнат от живота ни, сякаш никога не са съществували. Ако се опитате да ми противоречите и да докажете, че сте намерили истински приятел след, да речем, тридесет години, ще ви кажа, че най-вероятно е трябвало да го срещнете в детството, но по някаква причина пътищата ви не са се пресекли. Но ако задачата на съдбата беше да преминем през някои уроци заедно, тогава срещата ви беше неизбежна.
Хората, които ни ръководят
Когато някой започне да забравя кой е всъщност, да губи самоличността си в лабиринта от житейски превратности, тогава се появяват хора, които да му помогнат да си спомни кой е и да стане отново себе си. В суматохата на ежедневието хората често забравят какви са мечтали да станат в детството, кои са искали да бъдат, към какво са се стремили. Изборът между детските им мечти и отговорния живот в зряла възраст често е в полза на вторите, забравяйки кои са всъщност, слагайки нехарактерни маски и играейки нехарактерни роли.
Техните души са сякаш затворени в плен и са осъдени да останат в него за цял живот, обвързани с определена държава, град, работа, професия и т.н. Но точно в този момент тези, които помагат на душата да излязат на повърхността, да усетят и помогнат на човека да разбере кой е, да си спомни за какво е мечтал, кой е искал да бъде и къде иска да живее, да започне отново. Когато човек открие светлината в края на тунела и преобърне живота си на 180 градуса, тези хора изчезват от живота му, мисията им е изпълнена.
Хора – моменти
Дори когато се сблъскате с непознат поглед в претъпкан автобус или размените усмивка с някой на улицата, можете да смятате, че тази среща ви е подарена от Съдбата. Всичко на този свят има смисъл.
Именно онези нишки, които опасват цялата Земя, свързвайки ни един с друг в определени точки и пресечни точки, правят срещите с хора, с които пресичаме пътеките си само за миг, значима връзка за нас, която е трябвало да се случи на място и в определено време и правят живота ни непредвидим и ярък.
Защото не можем да знаем със сигурност кога ще срещнем някой, който ще промени живота ни и ще ни насочи по правилния път.
За още любопитни новини, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!
Comments