Оженихме се със съпруга ми в зряла възраст и дълго време не можахме да заченем дете. Отначало дори ходенето по лекари не помогна, но пет години по-късно се роди нашият дългоочакван син.

Искахме да дадем на Дани най-доброто, затова избирахме за него само скъпи играчки, качествени продукти и дрехи от естествени материи. Накратко, ние не жалехме нищо за сина си.

С течение на времето исканията на момчето се увеличиха. Беше невъзможно да му се откаже, защото беше свикнал да получава всичко, което иска. Ние, родителите, продължихме да изпълняваме капризите му, пренебрегвайки себе си. Трябваше да спестявам от всичко и да се отказвам от много, но в името на сина си бях готова на всичко.

След завършване на училище е време да се избере висше учебно заведение. Разбира се, само най-престижният университет е за Дани.

С баща му мечтаехме синът ни да учи и да стане успешен адвокат. Мислехме, че по-късно ще се ожени и ще ни даде внуци. Реалността обаче се оказа съвсем различна.

Да, Дани си намери работа по специалността, но след месец му омръзна. Той заяви, че няма да прекара целия си живот в офиса, затова реши да напусне и да потърси собственото си призвание. Докато успее да си намери работа по душа, ние със съпруга ми трябваше да издържаме сина си.

По-късно Дани представи булката си и ни зарадва с новината за сватбата. Изглежда, че синът най-накрая е станал голям и сериозен мъж. Освен това снаха ни беше бременна, така че скоро той трябваше да стане млад баща, което също изискваше голяма отговорност. Момчето си намери работа и аз и съпругът ми подкрепяхме двойката, доколкото можахме.

Дани обаче не знаеше как да управлява правилно парите. Винаги преди всичко задоволяваше капризите си. На всеки няколко месеца синът ми купуваше нов телефон и дори взе заем за кола, защото по-скромните опции не го устройваха. Междувременно цялото домакинство лежеше на плещите на жена му.

Наскоро започнаха трудности в семейството ни. Съпругът ми беше в болница и похарчихме всичките си спестявания за лекарства и необходими процедури и дори задлъжняхме. Сега е добре, но цялата ни пенсия отива за изплащане на заема. Все пак скоро ще е зима и ще се спасяваме от студа със стопена печка. Тъй като тази година нямаме пари за дърва, реших да помоля сина ми за помощ.

Вместо това Дани каза, че няма излишни средства и инвестира всичките си спестявания в закупуването на нов смартфон. Накрая започна да ме упреква, че къде даваме всичките си пенсии, защото имаме само няколко хиляди за препитание. Така че не чакахме помощ от сина ми. Тъжно е да разберем, че цял живот сме се ограничавали заради него, а в замяна получихме такива благодарности.

Виновни ли са родителите за поведението на сина си?

Каква грешка във възпитанието направиха тези хора?

За още такива истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!