На село нищо не можеш да скриеш. До ушите ми бяха стигнали слухове, че жена ми ми изневерява. Реших да разровя нещата и сам да се убедя дали това е истина.

Един ден казах на жена си, че отивам до града и ще се забавя, но тайно се върнах доста по-рано. Влязох вкъщи и видях всичко с очите си. Съпругата ми лежеше в леглото с нашия съсед. Не знаех какво да направя. Обърнах се и си тръгнах с гръм и трясък. Отидох в ловната ни хижа. Имах нужда да остана сам и да помисля над нещата.

Беше ми трудно да приема истината, че жена ми ми изневерява. След ден-два живот в гората, си отидох до вкъщи. Събрах си багажа, натоварих го в колата и си тръгнах без да поглеждам назад към жена ми.

В другия край на селото, където беше бараката на дядо ми и баба ми, започнах да строя къща. Лятото току що беше започнало. Няколко месеца по-късно новата дървена къща беше готова.

Построих я с помощта на моя много добър приятел и съсед. Всички ми казаха, че къщата е станала страхотна- светла, голяма, уютна. Готова за създаване на ново семейство.

Не след дълго време се запознах с жена, която беше напуснала мъжа си, защото й изневерил. Беше много красива и умна. Прекарвахме доста време заедно-сутрин си пиехме кафето двамата, а вечер пиехме вино и си говорихме с часове.

Доста бързо се сближихме. Може би това се дължи на това, че бяхме преживели едно и също предателство. Разбрах, че започвам да се влюбвам отново. Откакто се запознах с нея си върнах усмивката на лицето.

Един ден дойде бившият й съпруг. Искаше да си я върне насила. Сбихме се и го изхвърлих на улицата. Много се беше уплашила. Тогава я прегърнах и й казах, че няма да позволя да се върне при този мъж отново.

След тази случка разбрах, че съм много влюбен в нея. Няколко дни по-късно й предложих брак и тя прие. Вдигнахме голяма сватба. Създадохме семейството си в дървената къща.