Доколкото си спомням винаги са давали за пример баба ми и дядо ми, като добра двойка, готови на всичко един за друг независимо от възрастта и любовта си, те много се уважават.

Спомням си, че дори по време на сватбеният ни тост ги дадоха за пример и казаха: обичайте се и се уважавайте наполовина, отколкото Станка и Спас, и ще имате успешно семейство.

Дядо ми е строг човек, аз и останалите ми братовчеди се страхувахме да играем на шумни игри в негово присъствие и да говорим на висок глас, защото знаехме, че ще се ядоса, но когато и баба беше в същата стая, бяхме спокойни, защото знаехме, че ще седят един с друг, ще си говорят, ще гледат програми и няма да ни обръщат много внимание.

Въпреки тази строгост баща ми никога не се разстройваше и не се ядосваше на дядо. Баба ми е силно вярваща жена. Спомням си, че винаги ни държеше за ръка, когато отивахме към църквата за да слушаме литургии.

Баба ми е много тиха и спокойна жена. Сега съм по-голяма и веднъж попитах баба ми: как стана така, че все още се обичате толкова много с дядо, но твоите приятелки и съседки се разведоха с мъжете си?

Баба ми каза, да, ние също сме имали много пререкания. Просто винаги когато е имало спор у нас и дядо ти е казал нещо ядосано, аз нито съм се ядосвала веднага и съм му отговаряла нито съм се обиждала. Понеже знаех че дядо ти е ядосан затова е говорил такива неща.

В този момент си казвах наум: Господи, дай ми търпение, за да не си навредя на здравето с ядове.

След този разговор съм друг човек. Дядо веднага забеляза, че не викам по същия начин, не му противореча, той се успокои и се извини за нещо. Така научих, че винаги трябва да сте наясно кога да мълчите и кога да говорите.

За още истории, харесайте и последвайте страницата ни във Фейсбук!