Винаги съм знаел, че в живота идва момент, в който децата трябва да се грижат за своите възрастни родители. Този период може да бъде най-тъжният и труден, но от него научих много.

Казвам се Валери и съм на 35 години. От дете живея с майка си, тъй като тя имаше нужда от постоянни грижи. Аз съм най-големият в семейството и имам по-малък брат и сестра. Баща ни почина, когато бяхме малки, и майка ни ни отгледа сама. От 16-годишен работя, за да поддържам семейството. Брат ми и сестра ми пораснаха и станаха независими, но аз продължих да се грижа за дома и майка ми. Брат ми успя да стартира собствен бизнес с помощта на събраните от мен пари, докато аз помагах на сестра ми да си купи апартамент.

Когато мислех, че най-после ще имам време за себе си, майка ми получи инсулт и трябваше да се грижа за нея. По-младите ми братя и сестри решиха да се оттеглят от живота ми, като брат ми се премести в чужбина и спря да се появява, а сестра ми имаше свои семейни задачи и също ме изостави.

Въпреки всички трудности, срещнах Еленa – дъщерята на нашата съседка. Намерихме общ език и връзката ни стана по-сериозна. Тя дори се премести да живее при нас и ми помагаше с грижите за майка ми.

Скоро след това, след пореден инсулт, майка ми почина. Докато подготвях последните й дрехи, намерих малък пакет. Отворих го и вътре открих голяма пачка пари и писмо. В него пишеше, че аз не съм нейният истински син, а съм бил осиновен след като нейното бебе починало при раждане. Писмото също така разкриваше, че тя е искала да раздели парите между по-малките ми братя и сестри, а апартаментът да остане за мен.

Бях шокиран, но благодарен за всичко, което майка ми беше направила за мен.

Елена ме утеши, като каза, че кръвната връзка не е най-важната, а любовта и грижите, които споделяме. Сега мога да продължа живота си, знаейки, че съм изпълнил волята на майка ми и имам човек до мен, който ме обича.

За още интересни истории, последвайте ни и харесайте страницата ни във Фейсбук!