Стара съм, вече не мога да съм сама, помолих децата си да се преместя при тях, те ме отхвърлиха: Защо психолозите я виждат като проблем?

Старостта носи със себе си самота и само отделните хора знаят как да се справят

„Аз съм на 77 години и живея сама. Помолих децата си да се преместят при тях, но те отказаха. Не знам как да живея … „изявлението на тази жена в Reddit е плач на стар човек, който иска компания.

След това признание започнаха да пристигат подобни:

„На 68 години съм, живея сама. Съпругът почина отдавна. Продължих да работя, защото това е единственото, което ме спасява от скуката. През последните години живея като робот, нищо не ме прави щастлива!“

„Нямам хобита и не ги търся, твърде съм стара за това. Предложих на сина ми да се премести в моя апартамент, който е по-голям от техния, но снахата беше против. Явно не иска да живее под един покрив със свекърва!“

Ето какво съветват психолозите на такива хора:

„Липсата на хобита и, още по-лошо, липсата на желание за намиране на хобита може да бъде признак на депресия. Затова не би било излишно възрастните хора да се консултират с невролог, психолог или психотерапевт”, казва консултантският психолог Арина Липкина.

В тази ситуация не е проблем, че децата не искат да приберат майка си или баща си. Вместо това възрастните потомци просто оценяват личното пространство, в което са създали комфорта, от който се нуждаят.

„Тази жена трябва да се освободи от фантазията, че за нея е най-добре да живее с деца. В края на краищата тя има друг начин – да изпълни собствения си живот. Достатъчно е да се огледате малко по-добре и да видите какво е интересно наоколо. Можете да посетите събития, които се провеждат наблизо, да видите места, до които не сте могли да посетите. Има нужда от ново социално преживяване”, сигурен е психологът.

Много по-лошо е, когато човек се затвори в кръг от прости интереси като „гледай телевизия, отиди до лекара, до магазин…“ Тесният кръг от задължения кара всеки ден да изглежда като предишния и в този случай постоянното чувство на самота получава идеална почва за развитие.

Днес възможностите на човек на всяка възраст са станали много по-широки и е глупаво да не се използват. Някой се жени отново в старите времена, а някой си намира съвсем ново хоби…

В същото време голяма отговорност носи по-младото поколение. В края на краищата в ръцете на децата и внуците е да направят всичко необходимо, така че техният любим човек да направи да не губи интерес към живота дори в напреднала възраст.

Вие какво мислите по въпроса? Децата задължени ли на родителите си?