Когато бях на 24, вече имах собствен апартамент. Съгласете се, не всички момичета мечтаят за това в толкова ранна възраст.

Имах съпруг Александър. Самият той произлиза от заможно семейство, но дълго време имаше собствен бизнес. Именно той ми даде този дом. Живяхме с него 6 години, но разбрахме, че нищо няма да се получи. Той реши да остави апартамента на мен.

Когато казах на родителите си за това, те бяха много възмутени и поискаха да върна апартамента на Александър, за да не кажат хората нищо лошо за мен. Бях категорично против, защото се разделихме съвсем нормално, без скандали. Решиха да кажа на всички останали, че този апартамент ми е останал в наследство от баба ми.

Няколко години по-късно срещнах Янко. Отношенията ни вървяха доста добре и дори решихме да се оженим, но имаше едно „но“. Той не искаше да живее в моя апартамент. Той каза, че също иска да бъде собственик на нашия общ дом. Янко дори ми предложи да продам този апартамент, да инвестирам малко пари и да купя друг, но аз бях против.

Той отстоя позицията си и дори ми каза че обмисля за намиране на хора, които могат да оценят жилището и да намерят купувачи. След това реших да призная, че този апартамент ми е оставен от бившия ми съпруг. Като чу това, той каза, че няма да живее повече там, защото му е гадно дори да си помисли какво правим там.

Затова реших, нека си търси чисто, младо момиче без минало. Нека заедно си купят апартамент и изплащат кредити до пенсия, а аз ще си остана в собствен дом.

Мислите ли, че това е правилно?