На 27 години започнах да се срещам с мъж, който тогава беше на 45. Той тъкмо се развеждаше с жена си. Връзката ни се разви много бързо, но аз бях щастлива – никога не бях получавала такова внимание, нежност и топлина от нито един млад мъж. По-късно се оженихме и аз му родих красива дъщеря. Той има възрастна дъщеря от първия си брак, която наскоро го дари с внуче. Сега съм на 32 години, а съпругът ми е съответно на 50.

Нашите отношения се промениха много. Аз съм в отпуск по майчинство, а той все още работи дистанционно. От сутрин до вечер готвя, чистя, седя с детето, а основната му задача е да спи, да яде, да отговаря на телефонни обаждания. Понякога той посещава внучката си и постоянно ми разказва за нея: каза първата дума, различава цветовете и т.н. Изглежда, че внучката му е истинско чудо за него, но той не се интересува от общата ни дъщеря.

Много ме дразни поведението на мъжа ми, стана скучен. Освен телевизия, лежане на дивана и пушене на балкона, няма интереси. Дори разговорите вече са като на стария дядо. Беше толкова уморен, че дори вземаше душ по-рядко. Намекнах му вчера, обиди се.

Сега не си говорим, не знам колко още ще продължи, подозирам, че той не иска да се връща на работа, а аз не издържам повече. Защо не забелязах преди, че изглежда и се държи като старец за възрастта си или нещо подобно. Дори баща ми, който е с 10 години по-голям от него, се държи по различен начин. Страх ме е, че ще се разведем, жалко е само за дъщеря ми.

Сега завиждам на жена му, тя живее сама в общия им апартамент след развода, той купи апартамент на дъщеря си по време на развода и пести пари за мен и детето ни. Заделя само за домакински разходи, за всичко останало трябва да се моля, а ако родителите ми преведат някаква сума по картата, трябва да докладвам къде съм я похарчила. Мисля, че ще бъде още по-зле.

Не знам как да се справям. Може би сега да се разведем, докато детето не разбира много?
Какво ще ме посъветвате?

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!