Когато казах „да“ на Марио, бях решена да избегна класическия конфликт между снаха и свекърва. Приех майка му като жената, която е родила най-скъпия ми човек.

Исках да я обичам като своя, особено след като загубих майка си, когато бях само на 10 години.

За съжаление, свекърва ми ме посрещна с враждебност от самото начало. Когато влязох в дома й, тя ми подаде чехли, а зад гърба си чух, че съм по-ниска, отколкото очаквала.

Така започна една ожесточена, постоянна война, в която не исках да участвам, но нямах друг избор.

Тя постоянно критикуваше съпруга ми, че не съм достатъчно работлива. Че не съм почистила двора рано сутринта, че не простирам правилно прането или че не готвя както тя.

Марио се смееше и ме успокояваше, че майка му винаги е била такава, но на мен ми беше много тежко. Затова направих всичко възможно да го убедя да се изнесем.

Намерихме си хубава квартира и заживяхме щастливо в очакване на детето. Бях бременна в петия месец, когато свекърва ми дойде у дома и започна да ми крещи, че съм й отнела сина.

Тя твърдеше, че го е отгледала от малък, а аз си въобразявам, че мога да го контролирам.

Опитах се да й обясня, че той я обича както преди и че не искам да се караме за дреболии.

Но тя хлопна вратата и се закани, че повече няма да стъпи у дома ни.

Когато вечерта мъжът ми се прибра от работа, беше сърдит и намръщен.
Попита ме защо съм се държала лошо с майка му, а аз бях шокирана.

Разказах му целия разговор, но Марио сякаш се съмняваше в думите ми.

От този ден нататък той посещаваше родителите си сам. Не че аз много исках да го придружавам, но той дори не ме канеше. А когато се връщаше, беше студен и дистанциран, сякаш не беше същият човек.

Преди раждането на дъщеря ни, бяхме единодушни – ще я кръстим Анна.

В деня, когато тя се роди, мъжът ми изведнъж промени мнението си. Каза, че трябва да я кръстим Иванка – на майка му.

Бях изтощена след раждането, а той заяви, че свекърва ми настоява да се спази традицията. Тези остарели разбирания ми се сториха абсурдни.

Аз се инатих. Тогава започна истинската война.

Мъжът ми дори не дойде да ни вземе от родилния дом. Татко и брат ми ме прибраха с бебето.

Марио не пожела да види детето си, напусна квартирата и се върна при майка си. След три месеца подаде молба за развод. Бях в шок. Сякаш живеехме в миналото.

Свекърва ми разруши семейството ми, отне съпруга ми и бащата на детето ми.

Наскоро Анна навърши една година. С помощта на близките си успях да се измъкна от дълбоката депресия, в която бях.

Стъпих на краката си и се надявам да започна живота си отначало.

Не мога да разбера как бившата ми свекърва заспива спокойно, след като направи толкова хора нещастни – мен, внучката си и собствения си син!

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети