Омъжих се много млада: на 18 години.

Познавам Мишо от дете, защото учехме в един клас. Мина година след сватбата и забременях. Нямаше как да отгледаме дете, едва се издържахме сами. Тогава беше много трудно. Имахме прекрасно момиче – Ирена. Взех академичен отпуск след 2-рата година, а съпругът ми напусна изобщо и работи на няколко места.

Тогава учих задочно. Ситуацията започна малко да се подобрява, но изведнъж разбирам, че съм бременна с второто дете. По това време живеехме в апартамент, който беше разпределен на съпруга ми в завода. Отново имаше недостиг на пари.

Почти нямах време за нищо, защото сама отглеждах две деца и в същото време все още трябваше да премина сесията. След като завърших университета, отидох да работя при съпруга си в завода. Децата вече тръгнаха на детска градина. Финансовото ни състояние се подобри и едно лято дори отидохме на почивка на морето. По-късно дори станахме законни собственици на този апартамент.

Вярно, на 31 години се случи нещо, от което много се страхувах – забременях с третото си дете. Наталия беше истинско чудо, но мъжът ми отново трябваше да работи повече, защото аз си стоях вкъщи. Така децата започнаха да растат и ние всеки ден търсихме почасова работа, за да осигурим прехраната на семейството.

Голямата дъщеря беше трета година в университета, когато ни каза, че иска да се омъжи. Разбира се, трябваше сериозно да похарчим за сватбата и всичко останало. По-късно им помогнаха да си купят апартамент. В края на краищата ние разбрахме като никой друг, че без личен дом нормалният семеен живот на децата няма да се получи.

През цялото това време средният Олег видя как ние постоянно помагахме на по-голямата му сестра и започна да иска собствено жилище и кола. Тогава бяхме шокирани, но той имаше сериозен аргумент: твърдеше, че обичаме сестра си повече от него. Съпругът ми тегли друг кредит за апартамент, а аз за кола.

Най-малката ни дъщеря никога не ни е молила за нищо, тя сама влезе в държавен университет, но разбрахме, че трябва да си купи и жилище, защото не можеш да правиш разлика между децата. За това пак задлъжняхме.

Времето на младостта отлетя бързо. Разбрахме, че със съпруга ми сме на прага на старостта едва когато Мишо се разболя. Поради факта, че трябваше да се грижа за него, трябваше да напусна работата си 2 години преди пенсиониране. Вярно, след лечението се оправи и аз въздъхнах с облекчение. През цялото това време нито едно от децата не посети баща си.

Голямата дъщеря каза, че има малко дете и не може да дойде. Олег изкрещя в слушалката, че го уволняват от работа, а по-младата замина да живее в чужбина след обучението си. Така ги молехме цял живот, а те общуваха с нас само когато им давахме пари. Тъжно е да осъзная, че със съпруга ми останахме напълно сами…

Знаете ли подобни ситуации?

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети