Никога не съм харесвалa живота в малко село, защото беше доста скучен и безинтересен. Ето защо след сватбата с мъжа ми се преместихме в апартамент под наем в града. Тъй като нямахме нито големи спестявания, нито стабилни доходи, отначало свекърва ни ни помогна финансово. По това време тя работи като директор на училище.

Разбира се, не исках цял живот да вися на врата на някой друг. Освен това мечтаех да работя като учител по специалността си. Не се получи обаче според очакванията. Много скоро разбрах, че нося бебе под сърцето си.

Огнян си намери работа, а аз с помощта на майка си получих позиция като учител в училище. После започна майчинство, безсънни нощи и бедност. Едва свързвахме двата края. Трябваше да се преместя при свекърва ми.

След известно време се появи и сестрата на свекървата. Финансовото положение на нашето семейство само се влоши. Мъжът ми остана без работа и започна да пие. Той се скиташе от една работа на непълно работно време на друга, но не оставаше никъде за дълго. Междувременно се върнах на училище.

Накрая разбрах, че имам само един изход: да замина в чужбина. Първо прекарах три месеца в Италия. Заплатата беше три пъти по-висока, а работата три пъти по-малко. Харесвах я. Затова не оставах дълго в България. Най-накрая успяхме да купим на дъщерите си нови неща, играчки и да платим всички задължения.

Свекървата обаче започна да ми се ядосва, казвайки, че внучките растат без майка, а синът й скучае вкъщи. Но упреците й не ме спряха нито преди третото пътуване, нито преди четвъртото.

Последният път, когато бях в Италия беше две години. Имам приятелки, постоянна работа и уютен апартамент. Понякога ходех на ресторант или на кино, така че имах достатъчно пари за достоен живот.

Местните мъже също ми обърнаха внимание. Един ухажор дори ми предложи връзка с него, но аз не се съгласих.

Когато договора ми изтече, трябваше да се върна у дома. Каква беше изненадата ми, когато никой не ме чакаше нито на летището, нито близо до къщата. Влязох в изоставения двор и видях там пиян мъж. Децата бяха вътре, но не ме познаха.

Оказа се, че свекървата работи по въпроса. Тя настрои внуците срещу майка им, така че сега дъщерите просто грабнаха подаръците си, но не им пукаше за мен. Тогава жената каза, че нямам място в къщата им и че Огнян ще си намери по-добра жена.

Останах без покрив над главата си. Вече нищо не можеше да ме задържи, така че без да се замислям стегнах нещата си и заминах за отново за Италия. Там започнах връзка с един господин, който отдавна търсеше моето внимание.

Сега животът ми се промени коренно. Намерих работа като учител по рисуване в българоговорящо училище. С втория съпруг имаме пълна хармония и взаимно разбирателство. Не съжалявам за решението си. Сигурно децата ми щяха да ми липсват, но те се отрекоха от мен. От моя опит съм убеден, че когато Бог затвори врата пред теб, някъде се отваря прозорец за теб.

И как мислите, взех ли правилното решение? Какво бихте направили на мое място?

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети