Не й е било лесно на майката на съпруга ми. Тя е родила на 18 години и била принудена сама да отглежда бебето. Родителите й не са й помогнали, а съпругът й напуснал света рано.Тя е нямала друг избор, освен да се примири с обстоятелствата и да се опита да се приспособи към тях.

Не е изненадващо, че свекървата е решила да отгледа Иван да бъде самостоятелен и независим. Докато мъжът ми е навършил 18 години, майка му се е грижила за него и изградила основата за успешно бъдеще.

Искам да благодаря на моята свекърва за факта, че сега имам грижовен, надежден и разумен съпруг. Повярвайте ми, срещата с такъв човек е голяма рядкост и неописуемо щастие.

Липсва ми обаче подкрепата на свекърва ми, която няма абсолютно никакъв интерес към живота ни. Жената идва на гости само по празници и има един отговор на всички оплаквания: „Аз успях да се справя с всичко, значи и вие можете.“

Никога не съм имала пълно семейство. Отгледана съм от баба ми, при която останах след внезапната смърт на родителите ми. Ето защо от детството си мечтаех да имам голямо и приятелско семейство, в което всички да си помагат. Свекърва ми обаче така и не успя да стане опората и подкрепата, която толкова исках да получа.

Тя се тревожи само за себе си и нашите проблеми с Иван не я засягат. Според нея тя е изпълнила майчинския си дълг, така че сега има пълното право да живее доволно.

Може би жената е права, но не мога да се съглася с нея. Възможно ли е в един момент да спреш да бъдеш майка на детето си? Мисля, че винаги ще се грижа за моите бебета, дори когато са възрастни.

А как мислите вие, трябва ли родителите да се грижат за порасналите си деца?

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети