В един малък селски дом, където живея с моето семейство, животът беше сравнително спокоен. Обичах да се грижа за домакинството, да готвя, да чистя и да работя в градината. Всичко се промени, когато синът ми Иван се ожени за Светла.

Светла беше красива млада жена, но още от първия ден се видя, че няма намерение да пипне пръст в домакинството. Докато аз тичах насам-натам, приготвяйки храна и чистейки, тя седеше на дивана с телефон в ръка или гледаше телевизия.

„Майко, Светла не е свикнала с тежка работа,“ казваше Иван, опитвайки се да я оправдае. Но аз знаех, че това не е оправдание. Всеки може да помогне с нещо, дори и с малко.

Един ден, след като прекарах часове в градината, връщайки се с кошница пълна със свежи зеленчуци, намерих Светла седнала на масата, чакаща обяд. „Гладна съм,“ каза тя, сякаш аз бях нейната лична прислужница.

Избухнах: „Каква съм аз – прислужница някаква?! Не можеш ли да помогнеш поне малко?“

Тя ме погледна с пренебрежение и каза: „Това е твоя работа, аз не съм свикнала с такива неща.“

Не знаех какво да кажа. Чувствах се унизена и ядосана. Как можеше Бог да ми изпрати такава снаха? Не можех да разбера какво съм направила, за да заслужа това. Докато се опитвах да сдържа сълзите си, разбрах, че трябва да поговоря сериозно с Иван и да му обясня, че Светла трябва да се научи да помага, ако искаме да живеем като едно истинско семейство.

Така и направих. Говорихме дълго и тежко, и макар че не беше лесно, в крайна сметка Светла започна да помага малко по малко. Може би Бог наистина ми я изпрати, за да науча един важен урок – че понякога трябва да отстоявам правата си и да изисквам справедливост.

За още интересни истории, последвайте страницата ни във Фейсбук!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групата ни във Фейсбук: Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети