Много е горчиво на зряла възраст да осъзнаеш, че твоите деца не те обичат. Още по-болезнено е да разбереш, че никога не са те обичали истински, въпреки че си посветил голяма част от живота си на тях. Все още мисля, че няма нищо по-ценно от двете ми дъщери. Но за съжаление, те имат различно мнение по този въпрос.

Омъжих се преди тридесет години. Това беше друго време, не като сега. Петър буквално ме извади от родителското гнездо. Помогна на баща ми да купи стар „Жигули“, а на майка ми носеше цветя цял месец. Всеки ден. Обеща им, че с него ще бъда в пълна безопасност и комфорт. И аз самата не бях против да остана с него до края на живота си. Сватбата беше шумна и богата, въпреки че мястото беше някакво захабено кафене.

След раждането на по-голямата ми дъщеря, след една година се появи и по-малката. Петър първоначално искаше син, но след инцидент на работа промени мнението си и му беше достатъчно да има две дъщери. Моята задача беше проста: да се грижа за дома и да възпитавам децата. Не ходех на работа и дори имах малко приятелки.

Възпитавах дъщерите си строго, за да не растат мързеливи и разглезени. Петър им подаряваше подаръци, купуваше им вещи и обявяваше кога ще пътуваме на почивка. Той беше добрият родител, а аз скучната майка. След пълнолетието им, на всяка от тях беше купен апартамент. Съпругът ми не жали нищо за нашите момичета.

Моят съпруг ни напусна заради сърдечно заболяване. За всички нас това беше голяма загуба. Но още една неприятна новина за мен беше, че повечето пари, които „имахме“ като семейство, всъщност не бяха наши. Те бяха дадени на заем на приятели на съпруга ми, които не желаеха да ги върнат веднага. Все още получавам месечна сума, която ми помага да се държа на повърхността.

А сега за лошото. Най-много от всичко моите дъщери искат да продадат къщата ми и да разделят парите помежду си. А на мен да оставят някаква едностайна къща на края на селото. Казват, че баща им беше лидерът и той е изкарал всички наши материални блага. А аз винаги съм била само неговата бледа сянка и така ме възприемат. Така че по-добре да се съглася с тяхното мнение и да не възразявам. А може би дори да се преместя при старата ми майка. Те не искат да знаят за баба си.

Ситуацията е отвратителна и ми причинява много негативни емоции. Не знам какво да правя. Старостта е вече зад ъгъла и няма кой да се грижи за мен. Остава някаква надежда, че дъщерите ми ще пораснат и ще се осъзнаят, но с всеки ден тази и без това слаба перспектива избледнява все повече и повече.

Вие какво бихте направили на мое място?

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории