Животът ми се промени, когато баща ми ме изгони от дома ни, за да направи място за новото си бебе с мащехата ми Людмила. Бях на 21 години и все още се възстановявах от смъртта на майка ми, която почина, когато бях на 10. След като баща ми се ожени за Людмила, те имаха две деца – Даниел и новородената им дъщеря.
Когато баща ми ми каза, че трябва да напусна дома, защото имат нужда от мястото ми за бебето, светът ми се срина. Опитах се да се защитя, като предложих да използват една от двете му офиси, но той беше непреклонен.
Изплашена и объркана, се обадих на леля ми Мария, която веднага ме прие в дома си. Бях ядосана и наранена от предателството на баща ми, но благодарна за подкрепата на леля ми. На следващия ден дядо ми дойде у нас и разговаря с баща ми. След това ми предложи три възможности: да остана при него и баба ми, да живея с тях или да си намеря свое място, което той ще покрива.
Реших да се преместя в апартамент, който дядо ми беше подготвил за мен. Беше уютен и разполагах с всичко необходимо. Дядо ми дори ми даде 15 000 лева за да започна самостоятелния си живот. С подкрепата на семейството си започнах да изграждам новото си бъдеще.
След време разбрах, че дядо ми е собственик на къщата, в която живеехме, и е започнал да взема наем от баща ми, за да му покаже колко е важно да носи отговорност. Това ме накара да се чувствам още по-ценена и подкрепяна.
Въпреки всичко, продължих да поддържам връзка с полусестра ми Маги и брат ми Даниел. Дори когато баща ми ме покани на вечеря, за да се извини, реших да не се връщам вкъщи, но да остана в контакт.
С времето разбрах, че благодарение на подкрепата на баба ми и дядо ми мога да преодолея трудностите и да изградя самостоятелен и успешен живот. Независимо от семейните проблеми, продължавам напред, съсредоточена върху бъдещето си.
За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:
Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети
или групата, където може да прочетете още подобни истории:
Comments