Един ден реших да взема сина си на пътуване, за да му покажа как изглежда животът без пари. Водех го в различни части на страната, за да може да види как живеят хората, които имат много по-малко от нас. Прекарахме няколко дни във ферма на много бедно семейство, което ни прие гостоприемно и ни показа своя начин на живот.
Когато се върнахме у дома, попитах сина си какво мисли за пътуването.
„Татко, беше чудесно,“ каза той с усмивка. Любопитно го попитах: „Видя ли колко бедни могат да бъдат хората?“ Очаквах, че ще се съгласи с мен, но неговият отговор ме изненада.
„Да, видях,“ отговори той, „но забелязах нещо интересно.“
Погледнах го с любопитство и попитах: „Какво научи от това пътуване?“
Синът ми започна да споделя своите наблюдения: „Забелязах, че ние имаме само едно куче, а те имат четири. Ние имаме басейн в градината, а те имат безкрайна река. В нашата градина светят лампи, а при тях през нощта светят звездите. Ние имаме тераса с изглед към двора, а те имат простор до самия хоризонт. Ние имаме малък парцел земя, а те притежават необятни поля. Ние купуваме храната си, а те я отглеждат сами. Ние сме оградени с високи стени за защита, а те имат приятели, които ги пазят.“
Бях вцепенен от мъдростта на думите му.
Тогава синът ми добави: „Татко, разбрах, че ние всъщност сме бедни.“
Тази история ми напомни колко често забравяме за това, което имаме, и се фокусираме върху това, което нямаме. Понякога, очите на детето могат да ни напомнят истинските ценности в живота и да ни покажат какво наистина има значение.
За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:
Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети
или групата, където може да прочетете още подобни истории:
Comments