Израснах близо до внука си Симеон, и всяко лято той ме посещаваше. Прекарвахме времето си в разходки и готвене заедно. Когато порасна и си намери свои приятели, започна да ме игнорира и спря да ми звъни.

Един ден, когато Симеон беше на 15, отидох до дома им, защото ми липсваха той и майка му. Симеон ме игнорира и се държа студено. Попитах го дали се чувства добре, но той само сви рамене и се върна към телефона си. Започнах да се питам дали съм направила нещо грешно през годините.

Отидох в банята, за да скрия сълзите си, когато чух как дъщеря ми Силвия се кара на Симеон. Тя му каза да ме уважава и да не ме игнорира. Той изкрещя, че съм единствената баба, която не му дава подаръци, и че всички негови приятели получават такива от бабите си. Силвия го нарече разглезен и материалистичен, защото не оценява времето, което прекарваме заедно.

Сълзи започнаха да текат по лицето ми, когато осъзнах, че Симеон се дистанцира от мен, защото не можех да му осигуря материални неща. Отидох до стаята му и му предложих бонбони, но той само ме погледна гневно и каза, че съм най-лошата баба, защото не му давам подаръци. Това ме нарани дълбоко.

Напуснах стаята му, казах на Силвия, че трябва да се прибера, и си тръгнах със сълзи на очи. През нощта се надявах Симеон да ми се обади да се извини, но когато го направи, беше ясно, че Силвия го е принудила. От този ден нататък, той беше студен към мен и когато ме посещаваше, това продължи до момента, в който те се преместиха в друг град.

Години наред живях сама и ми липсваше семейството. Прекарвах времето си в четене на книги и градинарство. Един ден, докато приготвях обяд, на вратата се появи висок млад мъж. Беше Симеон, по-висок и по-мъжествен, отколкото го помнех.

Той се разплака и ме помоли за прошка, осъзнал колко несправедливо се е държал към мен. Обясни, че завършил университет и започнал добра работа, спестявайки пари, за да ми осигури по-добър живот. Той ме покани да живея с него и предложи да се грижи за мен, което приех с радост.

Пренесох се при Симеон и започнах нов живот с него и семейството му. Той имаше жена и деца, и настояваше да живея с тях. Станах най-щастливата жена, когато започнах да се грижа за правнучетата си и да се радвам на всяка минута, прекарана с тях. Симеон и семейството му ми дадоха нов смисъл в живота, а аз се научих, че качествените взаимоотношения са по-важни от материалните блага.

Поучителен момент

Качествените взаимоотношения са по-важни от материалните притежания. В детството си Симеон смяташе, че добрата баба трябва да го обсипва с подаръци. Когато порасна, осъзна, че взаимоотношенията са основани на любов, грижа и доброта. Никога не е късно да поправиш грешките си и да възстановиш връзките със своите близки.

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории