Заминах на работа в чужбина заради сина и дъщеря си. Кой друг ще им помогне, освен мен? На съпруга си не можех да разчитам. Той е егоист и смята, че понеже родителите му не са му дали нищо, не е нужно и той да се старае за децата. Ние ги родихме, дадохме им живот, и това е всичко, свободни сме.

Но ние израснахме в един друг свят, а сега времената са други. Трябва да помогнем на децата да стъпят на крака. Това е свещеният ни дълг като родители. Важното е да има възможност.

С нашите мизерни заплати обаче не можеш да се развихриш. Понякога дори не ни достигаха за основните битови удобства. Какво да говорим за покупка на недвижим имот. Да живеем така беше невъзможно. Затова взех решение: трябва да замина на работа в чужбина.

Италия ми хареса, защото там вече пет години живееше и работеше моята братовчедка. Тя ме покани да дойда. Съпругът ми прояви обичайното си безразличие. „Решила си — заминавай, няма да те спирам“, каза само. С годините се бяхме отдалечили един от друг. Битът и децата — това ни държеше заедно. Затова му беше удобно да замина за чужбина. Ще изкарам пари, и няма да му преча.

Имаше за кого да се старая: по-големият ми син и дъщеря ми. Когато дъщеря ми първа реши да се омъжи, вече бях спестила за апартамент. Предложих ѝ алтернатива: да живее с нас в двуетажния ни дом или в собствено жилище.

Ако беше избрала първия вариант, щях да вложа парите в ремонта на дома. Но дъщеря ми изрази желание да живее отделно, затова на сватбата ѝ подарих двустаен апартамент. След това започнах да заделям пари, за да приведа в ред нашето собствено жилище.

Нашият дом не беше виждал ремонт от 40 години, затова изискваше много средства. Много пъти съжалявах, че започнах реконструкцията. Не може да се брои колко пъти! По-лесно беше да построя нов дом, но какво да се прави. Щом започнах, трябва и да завърша.

И тогава, като гръм от ясно небе, синът ми доведе невеста и скоро обяви, че иска да се ожени. Освен това искаше да му купя апартамент, както на сестра му.

Разбира се, зарадвах се на тази новина. Но и се натъжих. Нямах пари за още един апартамент, всичко отиде за дома. Затова предложих на сина и снахата да живеят известно време при нас. Щяхме да им помогнем в началото и четиримата заедно по-бързо щяхме да завършим ремонта.

Но снахата се противопостави: не искаше да живее в село. Синът ми продължи да настоява. Ако нямам пари, трябва да ги взема на заем. Но тази идея отхвърлих веднага. Не познавам порядъчни хора, които биха ми дали заем от 90 хиляди евро. Така че въпросът с апартамента за по-голямото ми дете се реши сам.

Но синът ми таи дълбока обида към мен. Обвини ме, че винаги съм обичала повече сестра му, и изчезна от живота ни. Престана да ни посещава и дори не отговаря на обажданията ни. Наскоро се роди внукът ми. Но за тази радостна новина научих от чужди хора.

Много ми се искаше да поздравя роднините си. Изпратих им от Италия 200 евро, но синът ми отказа. Не взе парите ми. Толкова ми беше горчиво, не мога да предам с думи. Да имах тези 90 хиляди, бих дала на детето си всичко до стотинка!

А сватовете нямат нищо общо. Не им се предявяват претенции, не искат помощ от тях. Цялата отговорност се стовари върху мен, защото ходя на работа в чужбина. Но никой не им забранява да заминат и те и да заработят за своето бъдеще.

Да помогнем със съвет на тази жена да възстанови контакт със сина си и кой всъщност е виновен в тази история?

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории