Турция ми направи огромно впечатление, когато за първи път я посетих на 17 години заедно с моите родители. Това е наистина красива страна – слънчева, гостоприемна и с много зеленина. Хората там са много приятелски настроени, а хотелът, в който бяхме отседнали, беше наистина луксозен и предлагаше разнообразни забавления. Прекарах дните си в участие в различни активности и конкурси, организирани от екипа на хотела, и се насладих на весели моменти.

Сред екипа имаше един човек, когото няма да забравя – Мехмет. Той беше тих и спокоен, но всички го обожаваха, особено децата, с които работеше в мини-клуба. С Мехмет не общувахме много, но последния ден от престоя ни забелязах как ме гледа с внимание, и този поглед остана в съзнанието ми дълго след това.

Години по-късно, след като завърших университет и започнах работа в туристическа агенция, отново посетих Турция, но този път по работа. Един ден, докато се разхождах из един от хотелите, отново улових този познат поглед върху себе си и всичко ми се върна наум. Това беше Мехмет. Той беше повишен и работеше на рецепцията, но веднага ме позна и дори си спомни името ми. От този момент започнахме да си разменяме съобщения в социалните мрежи.

Година по-късно, Мехмет ми съобщи, че ще посети моята страна за участие в изложба. Мислех, че ще се видим за кратко, но нещата се развиха по различен начин. Прекарахме цяла нощ заедно, разговаряйки и опознавайки се по-добре. В един момент той ме погледна и ме попита дали бих се омъжила за него, като ми подаде красив пръстен. Отговорих с “да” без да се замислям.

Когато споделих новината с майка ми, тя беше шокирана, но когато отидохме на гости при семейството на Мехмет, тя омекна и прие ситуацията. Семейството му ме прие като част от тях.

Сега живеем близо до Анталия, в дом с прекрасна гледка към Средиземно море. Планираме скоро да закупим апартамент. В началото ми липсваха приятелите и любимите храни от България, но с времето свикнах. Приятелите ми също започнаха да ни посещават, а дъщеря ни расте в любов и подкрепа от страна на цялото семейство.

Турция стана моя втора родина и съм щастлива със своя избор, защото най-важното е да бъдеш близо до любимите хора.

Какво мислите? Споделете ни в коментарите!

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории