Може би моята история ще бъде позната на някои хора, а може би някой също е попадал в такава ситуация, затова с мъжа ми ви молим за съвет – как да постъпим сега?

Ще започна отначало. Родихме и отгледахме сина си с любов и му позволявахме наистина много още от малък. Дълго не можех да забременея, затова той беше дългоочаквано дете. Всички лекари вдигаха ръце, но един ден се случи чудо и разбрах, че очаквам дете. Как можехме да забраним нещо на такъв прекрасен ангел?

Така че синът ни не се отказваше от нищо. Той беше капризен, учителите ни правеха забележки, че го възпитаваме като истински егоист, че поставя съучениците си по-ниско от себе си и говори грубо с учителите. Винаги защитавах сина си и спорех с всички недоволни хора.

Нашите роднини се опитваха да ни отворят очите и да ни покажат, че синът ни не ни уважава изобщо, но ние упорито отказвахме да повярваме: това е просто тийнейджърска възраст, всички в тази възраст преминават през трудности. Гордеехме се и се радвахме, че на немлада възраст успяхме да станем родители.

Едва завърши техникума, разбира се, не без наша помощ. Започна работа, но по време на ковида фирмата фалира, и сега той е безработен.

През пролетта синът започна да се среща с момиче и започна да я води у нас. Когато я видях за първи път, едва не загубих дар слово. Тя изобщо не беше женствена, на главата си имаше неясна черна коса, вплетена с цветни плитки. Обличаше се много предизвикателно – винаги с къси рокли или поли.

Тя нямаше никакво уважение към нас. Ние с мъжа ми живеем в двустаен апартамент, в едната стая сме ние, а в другата – синът ни. Първоначално това момиче идваше да посети сина ни, но скоро нейните вещи започнаха да се появяват навсякъде, а след това, когато синът го нямаше у дома, забелязах, че в стаята му има две големи чанти. Скоро тя се премести у нас, без синът да обсъди това с нас.

Мъжът ми се отнасяше към това неутрално: той работи на две работи от сутрин до вечер. Аз наскоро излязох в пенсия, но понякога намирам допълнителна работа като почистване на домове на заможни хора, така че всички промени в дома ни се случват пред очите ми.

Момичето на сина ми изобщо не говори с нас, отговаря само с „да“, „не“ и подобни кратки отговори. Но вече умело започна да домакинства у нас: използва нашите продукти, влиза в стаята ни с мъжа ми, заема банята, когато ѝ трябва, без дори да ни пита.

Един ден се опитах да говоря със сина си, но той ми извика: „И какво не ти харесва? Живеем всички заедно, значи всичко ни е общо! Считай, че тя е бъдещата ми съпруга, просто нямаме пари за сватба.“ Синът все още не е намерил работа, случва се да ни поиска пари „назаем“, но никога не ни е върнал взетите пари.

Наглостта на това момиче мина всички граници: постоянно идват нейните приятелки, не ни обръщат никакво внимание, седят до късно в кухнята, а ние с мъжа ми понякога нямаме къде да вечеряме и да си починем. Нося приготвената храна в нашата стая.

Синът винаги защитава момичето си, изобщо не се съобразява с нас, и разбирам, че назрява голям конфликт. Когато искам да приготвя нещо – кухнята е заета от нейните приятели, няма къде да минеш.

Създава се впечатление, че те искат просто да ни изгонят. Всички ни повтарят: бъдете принципни, кажете им да напуснат, ако не спазват вашите правила и не ви уважават, но как можем да изгоним собствения си син? Дори не знам какво да правя в тази ситуация.

Какво бихте ни посъветвали? Как правилно да се постъпи?

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории