Нормално е свекървата да не харесва снаха си, но моите отношения с Даниела бяха особено трудни. От деня на нашата сватба, тя сякаш направи всичко възможно да ме почувства недостатъчно добра за сина ѝ. Никога не минаваше празник без напрежение между нас, и всяка среща бе изпълнена с критики.

Затова, когато Иван ми съобщи, че майка му ще дойде да остане у нас за уикенда, почувствах тревога. Очаквах обичайните ѝ неодобрителни погледи и забележки, но за моя изненада, Даниела ме посрещна с усмивка и топла прегръдка.

Вечерта премина странно – свекърва ми Даниела беше необичайно мила, похвали вечерята ми и дори ми помогна да сложим децата да спят, без нито една критика. Чувствах, че нещо не е наред, и не можех да се отърва от мисълта, че тя замисля нещо.

На следващата сутрин, докато Даниела и дъщеря ѝ бяха в парка, намерих медицински документи с моето име в стаята ѝ. Ужасих се и веднага започнах да се съмнявам в намеренията ѝ. Бях твърдо решена да разбера истината.

Същата вечер, след като всички заспаха, се изправих пред Даниела и я попитах за документите. Тя ми призна, че е сериозно болна и не знае колко време ѝ остава. Промененото ѝ поведение бе свързано с молбата ѝ към мен – да се грижа за малката ѝ дъщеря Албена, ако тя не успее да оздравее.

Осъзнах, че през цялото време съм я разбирала погрешно и се разплаках от вина и състрадание. Даниела не беше замисляла нищо лошо – тя се опитваше да осигури бъдещето на дъщеря си.

“Разбира се, Даниела,” казах, “Ще направя всичко възможно, за да се погрижа за Албена. Ние сме семейство.”

От този момент нататък, ние вече не бяхме противници, а съюзници, готови да се изправим пред бъдещите предизвикателства заедно.

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории