Наскоро си купих хладилник, сложих го в моята стая и заключвам вратата. Не искам майка ми да се храни с моите продукти.

Нямам друг избор, – споделям аз, – може би изглежда абсурдно, но не знам какво друго да направя. Да продам апартамента и да разделя парите? Майка ми не се съгласява.

Аз съм млада неомъжена жена на 24 години. Имам изключително трудни отношения с майка ми.

Според закона половината от апартамента е моя, – продължавам разказа си, – когато бях на 14 години, баща ми почина, а жилището беше негово. Затова с майка ми наследихме равни части.

Откакто се родих, майка ми не е работила. Така че, когато остана без съпруг, тя беше в пълно отчаяние. Получавах пенсия заради загубата на баща ми, – разказвам, – но майка ми не се отказваше от посещенията в салони и новите дрехи, затова едва свързвахме двата края.

Трябва да започнеш работа, Мария. Дори и някъде на по-ниска позиция, – каза ѝ нейният брат, който първоначално ни помагаше, но после се отказа.

Година след смъртта на баща ми, майка ми доведе нов мъж. Именно с този брак тя искаше да реши всичките си финансови проблеми.

Но мъжът ѝ не се опита да изгради отношения с мен. Вместо това постоянно ми отправяше упреци и претенции защо трябва да харчи пари за мен. Майка ми не ме защитаваше.

Как ще живеем без него? – казваше Мария, – не се карай с него. Той е добър човек, той ни изхранва.

Веднага след колежа започнах работа, въпреки че много мечтаех да постъпя в университет. През последните години непрекъснато слушах от втория ми баща, че съм само излишна уста в семейството. Затова, събирайки пари от заплатата си, си купих собствен хладилник.

След няколко месеца вторият ми баща беше съкратен и двамата с майка ми се нахвърлиха върху моя хладилник. Нито майка ми, нито той работеха вече осем месеца, а аз не възнамерявах да издържам двама възрастни хора.

Затова поставих здрав катинар на вратата на стаята си и разделих сметките за апартамента наполовина.

Как можеш, – възмути се майка ми, – Георги сега има трудности. Той те е отгледал, а ти заключваш хладилника си. Трябва да му помогнем.

Е, тогава му помогни, започни работа, – отговорих аз, – той те е изхранвал, но аз не му дължа нищо.

След две седмици майка ми изгони Георги от апартамента: защо ѝ е мъж, който не носи пари вкъщи. Но аз продължавам да заключвам вратата на стаята си.

Майка ми също може да ходи на работа, както и аз, – смятам аз.

Това е моята история – трудна и болезнена, но това е начинът, по който трябва да се справям с живота си.

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории