Сега имам някакво прозрение, може би носталгия по младостта. След петдесетата ми годишнина все по-често се замислям за грешките, които съм направила, и как можех да изживея живота си по-добре.

Мисля, че на тази възраст такива мисли навлизат в съзнанието на всеки. Истината е, че вече нищо не може да се промени. Така е и при мен – нищо освен съжаление. Сега съм на 68 години, зад гърба ми има неуспешен брак и развод.

Но в един момент погледнах живота си и осъзнах, че времето, което ми е останало, трябва да го изживея по различен начин.

На първо място, се уволних от работа. Стана по-трудно финансово, защото пенсията ми е малка. Но за сметка на това, сега имам време да се разходя в парка, да се видя с приятелки и дори просто да остана в леглото по-дълго сутрин.

За първи път в живота си се чувствах щастлива, докато не дойде дъщеря ми и не разбра, че съм напуснала работа. Въпреки че се опитваше да прикрие недоволството си, ясно виждах, че ѝ беше трудно да се сдържи.

Помагах ѝ с пари (давах почти цялата си заплата), а сега нямам възможност за това. Дъщеря ми е в отпуск по майчинство с третото си дете, а съпругът ѝ изкарва малко, но не иска да търси друга работа.

Отначало тя ме убеждаваше да си намеря работа по-близо до дома и по-лека, но аз отказах. Не съм я молила за пари, а вече е време те да започнат сами да се издържат. Тя се обиди и си тръгна. Но след две седмици ми се обади, помоли ме да гледам децата, като каза, че е намерила допълнителна работа.

Оказа се, че чисти апартаментите на нейна позната. Сега се чувствам дори по-зле от преди. Два пъти седмично трябва да пътувам до другия край на града, да гледам внуците (6, 4 и две години), а също така да почиствам и да готвя, защото дъщеря ми сега работи и не успява с всичко.

Прибира се у дома и веднага ляга да си почине, недоволна ту от това, ту от онова. Един път не съм успяла да изгладя детските дрехи, друг път не съм изчистила добре, а после съм сготвила нещо, което не харесва.

Уморих се, искам да живея и за себе си. Нямам нищо против да помогна, но не и да се превръщам в прислужница. Освен това съм вече на възраст, искам спокойствие и почивка. Дали искам твърде много?

За да сте сигурни, че няма да пропуснете бъдещи статии, може да се присъедините към групите ни във Фейсбук:

Букварче – рецепти за готвене и полезни съвети

или групата, където може да прочетете още подобни истории:

Рецепти за готвене, съвети за дома и лични истории